Договорените с Брюксел стандарти, които изискват огромни инвестиции в екология през следващите две години, заплашват металургичните предприятия с масов фалит през 2007 г
Това станало вече традиционно за българския бизнес становище изразиха мениджърите на Комбината за цветни метали в Пловдив, "Юмикор", "Кремиковци" и гръцката група "Виохалко" (която притежава три дружества в сектора) по повод професионалния празник на металурзите. "За две години предприятията от черната и цветната металургия трябва да инвестират 1 млрд. лв., за да пригодят производствата си към екологичните норми", обясни изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Той добави, че много повече средства ще са нужни за обновяване на съоръженията, след като България се присъедини към ЕС. По данни на Еврокомисията инвестициите, необходими за привеждане на екологичната политика и практика в новоприетите страни от Централна Европа в съответствие с изискванията, се изчисляват от 80 до 120 млрд. евро.
"Докато "Юмикор" и "Виохалко", зад които стоят външни инвеститори, ще намерят средства за екологичните си програми, другите производители са изправени пред опасността от банкрут. Половин година след като Чехия стана член на Евросъюза, около 40 на сто от металургичните й предприятия са фалирали", каза Александър Кашукеев, шеф на борда на директорите на "Металснаб холдинг". По думите му същият проблем засегнал и Австрия в първите години на членството й в съюза.
"Досега пловдивският Комбинат за цветни метали е вложил 100 млн. долара в проекти за опазване на околната среда. Това са кредити с 20-годишен срок за погасяване, но освен тях до две години комбинатът трябва да инвестира още поне 100 млн. долара, за да изпълни задълженията си по комплексното разрешително", посочи и шефът на КЦМ Николай Конарев. Разрешителните се издават от екоминистерството, след като предприятието представи програма за инсталиране на очистващи съоръжения. Целта е най-големите замърсители да приведат производството си в съответствие с европейските екологични норми, договорени в преговорите. Според металурзите обаче българските експерти са договорили много по-нисък праг за допустимите вредни емисии, отколкото това се прилага в страните от ЕС. "За да го постигнем, са нужни значителни средства, което е непосилно за българските фирми", каза директорът по екологията в "Юмикор" Георги Николов.
Най-големите предприятия от черната и цветната металургия призоваха правителството за по-отговорно отношение към бизнеса. "Време е държавата да разработи цялостна политика за развитието на индустрията, за да може бизнесът по-лесно да се адаптира към изискванията, договорени с Еврокомисията. От 10 години никой в страната не прави баланс на потреблението и производството не само в металургията, но и в основни отрасли на икономиката, а без дългосрочни прогнози потенциалните инвеститори не биха рискували с бизнес в България", така Кашукеев обобщи част от проблемите, натрупани през годините. Сега външните фирми се информират за производството и потреблението на стомана от случайни източници, в много случаи данните са заблуждаващи и фирмите със сериозен интерес към българския пазар се отдръпват, посочи шефът на "Металснаб". По думите му, за да понесат финансовите тежести, които ги очакват през следващите две години до пълноправното членство в ЕС, фирмите трябва да привлекат инвеститори, но за това е нужна институционална подкрепа от държавата. От браншовата камара на металурзите заявиха, че министерствата трябва да станат стратегически щабове за разработване на държавната политика, която трябва да подпомага компаниите в търсене на нови партньорства.
"Фирмите представиха този проблем пред Съвета за икономически растеж през май т.г. Взето беше решение Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да разгледа всяко предложение на българска фирма, която поиска корекция в нормите за опасните емисии. Досега обаче при нас не е постъпила нито една молба", беше контраобяснението на Славица Добрева, началник-отдел "Европейска интеграция" в МОСВ.
Бизнесът недоволства и от факта, че в преговорите не са договорени достатъчно преходни периоди за въвеждането на някои европейски директиви. България получи 8 преходни периода - за съдържанието на сяра в течните горива до 2011 г., за емисиите на летливи органични съединения при съхранение и транспортиране на петрол до 2009 г., за събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки до 2011 г., за депониране на определени видове течни отпадъци до 2014 г., за унищожаване на определен вид отпадъци до 2009 г., за обработка на градските отпадъчни води до 2014 г. и за замърсяване на въздуха от големите заводи за преработка на отпадъци до 2014 г.
Отварянето на раздела за преговаряне във връзка с допълнителни преходни периоди може да става до официалното приключване на преговорите през декември. Искането за отсрочка обаче трябва да бъде обосновано с подробен план за прилагане на засегнатите разпоредби. След като бъде одобрен от Еврокомисията, остава да бъде юридически обвързващ, е записано в документацията на ЕС.
Въпреки проблемите металургията е единственият отрасъл, в който за последните 10 години не е ликвидирано нито едно предприятие, обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. Годишно металургията произвежда продукция за 2.5 млрд. лв., над 80 на сто от която се изнасят. В структурата на общия износ металите държат 16 на сто, отчитат браншовиците. За да устоят на конкурентния натиск, българските заводи търсят партньори, за да се включат в световната система на окрупняване на бизнеса. Монополизирайки пазара, крупните компании искат по-лесно да поемат разходите по доставка на суровини, които за последната година се очертават като най-голям проблем в металургията.
- - -
Металургичният отрасъл в цифри (към 2003 г.)
Производство 2.5 млрд. лв.
Процент от БВП 7.4
Процент от промишленото производство 9.6
Износ 2.351 млрд. лв.
Ръст спрямо 2002 г. 22.5%
Източник: НСИ
