Русия и Украйна ни изместват от търговете в Северна Африка
Люта битка за пазари ще водят родните търговци на зърно след прибирането на новата реколта. Най-голяма ще бъде борбата в Северна Африка, закъдето страната ни традиционно изнася. Основната причина е
лошото качество на продукцията. Русия и Украйна вече са завладели нишите там и ни подбиват с по-добри показатели на житото и по-ниска цена. Освен това те предлагат и големи количества. От миналата
година двете страни имат остатък от 7 млн. тона. Тази година те ще предложат за износ още 15 млн. тона. Румъния ще се яви на външния пазар с 1 млн. тона. У нас се очаква реколта от 3,5-4 млн. тона
пшеница, обясни Радослав Козарев, шеф на Асоциацията на търговците на зърно. Като се изключат количествата за вътрешно потребление, семена и фуражи, за износ ще останат до 2,5 млн. тона, каза той.
До момента са изнесени над 220 хил. тона, които обаче са от миналогодишния остатък и са от безмитната ни квота за ЕС. По нея ни остават още 130 хил. т. Цялото количество ще бъде изнесено до
месец.
От десетина години насам родното жито може да намери купувачи само в Арабския полуостров, Северна Африка и Южна Азия, твърдят търговците на зърно. Китай също е сред страните, където можем да
реализираме пшеницата си, но на по-ниска цена. На международните пазари хлебната пшеница се купува за 100 долара за тон. Българското производство обаче е с качества на фуражна пшеница и трудно ще
се продаде на тази цена, обясниха търговците.
В ЕС имат проблеми какво да правят с пшеницата, закупена от интервенционните фондове, посочи Велин Добрев, представител на световната търговска фирма "Гленкорн"-Холандия. Всеки четвъртък се
провеждат търгове на жито, на които се разиграват от 300 хил. до 500 хил. тона. Те са субсидирани от Евросъюза.
Голяма част от новата житна реколта в страната е заразена от фузариум, алармира Витан Савов, представител на "Луи Драйфус". 10-15% от пшеницата в Силистренско е заразена от болестта. В страната е
забранено използването на продукция, поразена от гъбичките, а допустимата норма в ЕС е 0,01%, обясни Савов.
