Близо 34 000 българи с пари за старини от чужбина
Всеки месец около 120 човека търсят липсващия им по документи стаж за пенсия. Това показва проверка на "Монитор" сред консултантски фирми.
"Най-големият проблем, с който се сблъскват поне 10 мои клиенти месечно, е липсата на архив на предприятието, в което са работили, за да докажат осигурителния си стаж за пенсия", обясни пред
"Монитор" пенсионният консултант Стефан Колев.
Загубата на трудова книжка, липса на подпис и печат от някогашния работодател са сред честите причини за "дупка" в трудовото досие на кандидатите за заслужена почивка. Практиката на пенсионни
консултанти показва, че най-често пред проблема с липсващ стаж за пенсия се оказват хората, работили преди 1997 г. Причината е, че част от предприятията, от които служителите трябва да имат
документи, вече са закрити. Така кандидат-пенсионерите трябва да издирват правоприемниците на тези фирми, за да докажат, че са работили в съответната фирма. Намирането на липсващите документи,
доказващи положения труд, може да бъде поверено на пенсионните консултанти, което излиза между 50 и 150 лв.
"Има случаи, в които търсенето на стаж може да отнеме година. Затова доста хора с липсващ до 12 месеца осигурителен период се оказват от тази процедура", обясни пенсионният консултант Марин
Николов. В подобна ситуация е попаднал 50-годишният му клиент Димитър, който не може да се възползва от ранно излизане в заслужена почивка заради липсващ стаж. "По документи му се губят година и
половина стаж за втора категория труд, без която не може да излезе в пенсия", разказа Николов.
33 925 българи получават пенсии от чужбина, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2016 година. Това са хора, които са работили зад граница и вземат пенсии на база на
международни спогодби и европейски регламенти. Най-много са българите с чуждестранни пенсии от Германия. През миналата година 6626 нашенци са вземали пари за старини от Федералната република. След
дългогодишна работа в Гърция над 5800 българи са си осигурили пенсия от южната ни съседка. Както "Монитор" писа, гръцките институции бавят изплащането на пенсиите на 908 българи заради липса на
потвърждение за натрупан осигурителен стаж. Според властите в южната ни съседка забавянето се дължи на огромния брой напуснали служители. Процедурата се бавела и заради пенсионната реформа от
началото на годината, която предвижда всички осигурителни фондове да се слеят в един. Данни на социалното министерство показват, че Гърция е спряла изплащането на пенсии на 933-ма нашенци.
Причината е изискването всички, работили на територията на страната, да имат осигурителен номер и адресна регистрация в Гърция. Така завърналите се у нас гастарбайтери могат да останат без вече
отпуснатите им пари за старини. Данните на НОИ показват, че за една година пенсионерите с пари от южната ни съседка да се увеличили с над 600. С толкова са нараснали и нашенците с доход от Испания
и Италия.
От 2007 година, когато България стана член на ЕС, хората с пенсии от чужбина са се увеличили 3 пъти.
Според европейските правила НОИ признава осигурителния стаж на нашенците, натрупан в страните от ЕС и в държави, с които страната ни има подписани спогодби, но не признава осигурителния доход. Така
ако една жена има 25 години трудов стаж у нас и още 10 години в друга страна от ЕС и е навършила 61 години, тя ще получи пенсия от НОИ, но размерът й ще зависи само от осигурителния доход за тези
25 години труд у нас. Доходът от останалите 10 години ще има значение при отпускане на пенсия от държавата, в която се е осигурявала. През 2014 година средният размер на българската пенсия на
гурбетчиите е бил 193,80 лв. Това е сумата, която се изплаща само от НОИ, а останалите средства, натрупани от осигуровки в чужбина, се изплащат от местния осигурителен институт.
