В групата на закъсалите болници попадат едни от най-големите лечебни заведения, през които минават голяма част от пациентите в страната
Близо 20% от държавните болници, или около 20 лечебни заведения, се нуждаят от оздравителни мерки заради лошото финансово състояние, в което са. За целта трябва да се приложи индивидуален подход към всяка от тях, сочи анализ на Министерството на здравеопазването за финансовото състояние на болниците с над 50% държавно участие, на които ведомството е принципал. В групата на закъсалите болници попадат едни от най-големите лечебни заведения, през които минават голяма част от пациентите в страната. Сред тях са Институтът за спешна медицинска помощ "Пирогов", университетските болници "Александровска" и "Царица Йоанна" - ИСУЛ, онкодиспансерът на София област, университетските болници в Стара Загора и Русе, пише в. "Стандарт".
В групата на болниците, трупащи дългове, попадат и някои по-малки и специализирани лечебни заведения като Многопрофилната болница по неврология и психиатрия "Свети Наум" на Четвърти километър, ортопедичната болница "Бойчо Бойчев", Специализираната болница за лечение на детски болести "Иван Митев", както и областните болници в Бургас, Ямбол, Силистра, Сливен, Габрово, Кюстендил, Шумен, Търговище, Враца, Ловеч и др. За тези лечебни заведения анализът е установил, че генерират отрицателен финансов резултат, а приходите им не покриват извършените разходи. Анализът отчита, че като цяло 80% от държавните лечебни заведения запазват относителна финансова стабилност в периода 2014-2016 г., но 20% влошават финансовото си състояние, поради което са необходими допълнителни мерки като преобразуване, преоценка на активите, намаляване на капитала и индивидуални оздравителни мерки.
Общият размер на задълженията на държавните и общинските болници към края на 2016 г. е в размер на 509 млн. лв, като преобладаващата част от тях - 86% - са към доставчици. По това перо най-големи са дълговете на болниците за медикаменти - почти 30%, или около 150 млн. лв., следвани от задълженията за медицински консумативи - близо 19%, или 96 млн. лева. Разходите на болниците се увеличават с 8% в периода 2014-2016 г. С най-голям дял от общите разходи на болниците са разходите за персонал - 51%, следвани от лекарствата - 35%, стопанските разходи - 10% и други разходи - 4%. По данни на НСИ средната работна заплата в болниците е нараснала от 907 лева в края на 2014 г. на 1068 лева в края на 2016 г.