Kай-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана
През 2021 г. линията на бедност общо за страната e 504.33 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 532.4 хил. лица, или 22.1% от
населението на страната, съобщиха от НСИ. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 11.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.7 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но
се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.1 до 31.5%, или с 9.4 процентни пункта. Съответно при изключване
на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за
преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните
лица (50.2% за 2021 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2021 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта до 10.0%, като при работещите на непълно работно
време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.8 процентни пункта
по-нисък от този при мъжете. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование
- 61.1%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за лицата със средно образование.
Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.6%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (55.4% за 2021 г.) и
едно лице в домакинство - жена (48.6% за 2021 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2021 г. в сравнение с 2020 г. се наблюдава при домакинствата с двама възрастни с три и повече деца -
с 9.9 процентни пункта. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.9 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът
от бедност е с 31.8 процентни пункта по- висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2021 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 58.8%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група
- 17%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група
преобладават пенсионерите (съответно 53.5 и 37.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 32.2%. По отношение на безработните лица най-висок е
относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 30.3%, при 22.0% от турската етническа група и 11.0% от българската етническа група. Образователното равнище оказва силно
влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.
Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 18 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 8 пъти за турската
етническа група. При лицата, определили се като роми - близо две трети от лицата с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
През 2021 г. 19.1% от населението живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя). Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и
потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13 показателя имат 13.6% от българската етническа група, 18.5% от турската и 61.3% от ромския етнос.
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече
навършени години са били или безработни, или неактивни. До 2020 г. показателят се изчисляваше за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 г. той включва лица на възраст от 18 до 64
години.
Ниската икономическа активност за домакинството се изчислява като съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 64 години е бил работещ през
предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят
на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове.
Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 64-годишните
с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.
През 2021 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 293.7 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 7.7% от населението, като спрямо 2020 г. относителният им дял нараства
с 0.1 процентни пункта, а делът на мъжете (7.7%) е с 0.1 процентни пункта по-висок от този при жените (7.6%). Комбинирането на трите показателя показва, че през 2021 г. 31.7% от населението, или 2
193.5 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 1.9 процентни пункта спрямо 2020 г., повече при жените - с 2.0 процентни пункта, в сравнение с
мъжете - с 1.8 процентни пункта.
През 2021 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана - съответно 343 и 355 лв., а най-високата - в област София (столица) (733 лв.), следвана от областите Перник (592
лв.), Кюстендил (539 лв.) и София (529 лева). Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 28.3%, София - 25.8%, Сливен - 25.2%, и
Бургас - 25.2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Силистра - 10.2%, Габрово - 11.1%, Благоевград и Разград – по 15.1%. Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в
почти всички области. С най-голямо нарастване са областите Монтана (с 31.5%), Плевен (с 25.9%), Шумен (с 23.0%), Габрово (с 22.9%), Разград (с 22.7%) и Сливен (с 22.6%). Намаление в размера на
линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Силистра (с 5.6%) и Смолян (с 0.7%).
Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 8.8%, а с най-високо равнище е област Стара Загора - 26.1%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 9.1%,
при 30.4% за област Стара Загора и 30.3% за област Русе. В областите Русе, Кюстендил, Разград, Ямбол, София, София (столица), Сливен, Перник, Търговище, Смолян и Плевен относителният дял на жените,
живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Силистра, Ловеч, Видин, Пазарджик и Хасково, относителният дял на бедните
мъже е по-голям от този при жените.
