243% ръст на фалиралите фирми у нас

Предвиждат влошаване на ситуацията през 2013 и 2014 г.

Влиянията на икономическата криза вече се усеща дълбоко в страните от Централна и Източна Европа. Равнищата на несъстоятелност нарастват общо с 3,5% през 2012 г. Основните причинители на това възходящо движение са България и Хърватска, които отбелязват драматичен ръст през последната година. Единствените реални позитивни развития се показват от Естония и Латвия, сочи доклад на Coface Груп, представен днес.
Най-засегнатият сектор през 2012 г. е строителството. Компаниите търпят негативите от програми за строги икономии и липсата на инвестиции в частни жилища. По подобен начин е засегнато производството, както и търговията на едро и на дребно. Последните изпитват отрицателните ефекти от високата безработица и
намаляването на разходите на домакинствата.

От друга страна, IT технологиите, телекомуникациите, образованието и здравеопазването, са най-слабо засегнати и показват най-ниски нива на неплатежоспособност през 2012 г.

Данните за несътоятелността обаче не са напълно сравними, тъй като законодателствата в различните страни имат различия. Някои от тях, като например балтийските страни, имат законодателства, които съответстват на евпорейските стандарти, докато в други страни като България и Украйна те все още се нуждаят от реформи.

В България общият брой на компаниите, изпаднали в несъстоятелност през 2012 г., е 1339, в сравнение с 390 през 2011 г., което представлява ръст от 243%. Високият финансов и оперативен ливъридж, високите финансови разходи, волатилните цени на суровините и ниската ликвидност са сред основните причини за фалитите в България през изминалата година. Нещо повече, страната все още се сблъсква с неефективни процедури по несъстоятелност. За 2013 г. и 2014 г. се очаква по-нататъшен ръст на тези показатели.

В Хърватска броят на компаниите в процедура по несъстоятелност нараства драматично с близо 175% през 2012 г., което означава, че нивата са близо утроени – от 2.43% през изминалата година спрямо 0.88% през 2011 г. Като основни причини за това се посочват невъзможността компаниите да се справят с променящата се бизнес среда, липсата на консистентна държавна стратегия, ограниченият местен пазар и все още недостатъчно конкурентните цени на продуктите, предназначени за износ. Хърватската икономика остава в рецесия, без особена промяна от ситуацията през 2009 г. Кризата в Еврозоната засегна икономиката в страната два пъти: като спад в износа и във връзка с несигурността при присъствието на чуждестранни банки.

В Словения 980 процедури по несъстоятелност са стартирани през 2012 г. В сравнение с 2011 г., това е ръст с 39.2%, което съответства на ниво на неплатежоспособност от 0.65%. Сред най-големите проблеми са все още продължителните процедури (понякога са необходими близо 10 години за приключване на процедура по фалит), а дивидентът за обикновените кредитори е много нисък, тъй като ценните активи обикновено винаги са обременени с ипотеки. БВП на Словения е намалял с 2,3% най-вече поради стагнацията на износа и намаляване на вътрешното потребление.

Икономиката на Полша все още се отличава с постоянен ръст във важните макроикономически индикатори, но спадът започва да става все по-забележим. Нивото на неплатежоспособност все още е най-доброто в региона (0.04%), но броят на фалитите е нараснал с 21.3% през изминалата година. Резултатът през 2012 г. е най-високият от осем години насам и е със 113% по-висок от 2008 г. Дори през 2009 г., в пика на кризата, фалитите бяха с 25% по-малко от изминалата година. Секторът на строителството е най-сериозната причина за тези резултати – с 25% от общия брой, а на следващо място се нарежда търговията на дребно.

В Румъния през 2012 г. общо 23 665 компании са стартирали процедура по несъстоятелност, което представлява ръст от 10% в сравнение с 2011 г. Устойчивостта на компаниите ерозира заради последиците от финансовата криза през последните три години, заради финансовите ограничения и влошаването на морала на плащане в цялата страна. Това прави компаниите по-уязвими на вътрешни или външни шокове, а натискът за ликвидност нараства.

Броят на компаниите в несъстоятелност нараства значително и в Чехия, Словения и Литва.

Латвия, която е най-засегната от кризата в региона и имаше доста висок ръст на случаите на несъстоятелност през 2009 г., премина през стабилизация през 2010 г. и оттогава броят на компаниите с такива проблеми спада – с 3.6% през 2012 г. В същото време страната отбелязва най-висок ръст в Европа, както през 2011 г., така и през миналата година.

В Естония броят на компаниите в несъстоятелност спада с 5.62%, като нивото от 0.74% продължава да бъде около средното.

Украйна впечатлява с 30% по-малко компании в несъстоятелност през 2012 г. спрямо 2011 г., формирайки равнището на 0.08%. Въпреки това, страната трябва да продължава да се бори с изключително неефективните процедури по несъстоятелност с много ниски средни нива на възстановяване и много висока средна продължителност. През изминалата година Световната банка класира Украйна на 157-мо място (158-мо през 2011 г.) измежду 185 страни по лекота за приключване на процедурите по несъстоятелност, като средният показател за Източна Европа и Централна Азия варира около 80-то. Това означава, че процедурите в Украйна са близо два пъти по-малко ефективни, отколкото средните за региона.

Сърбия отчита спад на компаниите в несъстоятелност от 43.8%. Това се дължи обаче единствено на влязло в сила правителствено постановление, според което прилагането на автоматичната несъстоятелност (причина за много заличавания от регистъра на стопанските субекти през 2010 г. и 2011 г.) е било преустановено през 2012 г. Страната се сблъсква с проблема за нереалистичната предкризисна експанзия, която сега е причина за високото ниво на несъстоятелност – 7.93%.

За 2013 г. се предвижда влошаване на ситуацията. Производствата по несъстоятелност ще се увеличат в повечето страни от Централна и Източна Европа - например в Полша, където през 2013 г. се очаква световната криза да се усети в много по-голяма степен. Очаква се по-нататъшно увеличение и в България, където броят на компаниите в несъстоятелност почти се е утроил за изминалата година; в страни като Унгария, повишаване на броя на процедурите по несъстоятелност през 2013 г. също не може да се изключи.

Трудно е да се намерят позитивни перспективи в региона, но Латвия е една от страните, където бъдещото развитие на икономиката се възприема като предимно позитивно.