Днес се навършват 43 години от разрушителното земетресение с епицентър в района на румънския град Вранча. На 04.03.1977 г., в 21:20 ч., регионът е разлюлян от трус с магнитуд 7,2 по Рихтер на
дълбочина 90-110 км. Жертвите са над 1600, повечето от които – в Букурещ. Силно засегната е и територията на България. В Свищов жертвите са 129 души, от които 27 са деца. Страната ни понася и
големи материални щети - частично до напълно разрушени са 8470 сгради. В Свищов са съборени жилищни блокове на ул. "33-ти свищовски полк", общежитие на "Свилоза", административната сграда на
"Рудметал", сериозно е повредена търговската гимназия, училище "Димитър Благоев", консервната фабрика, църквата "Св.Троица", строена от Кольо Фичето.
Причината за силната разрушителна мощ е неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
По повод годишнината днес в Свищов ще се състои общоградско възпоменание паметта на загиналите при земетресението.
Както при всяка годишнина, така и днес се прави равносметка. Помним ли урока от Вранчанското/Свищовско земетресение? Отговорът е "по-скоро не". Големите катастрофични събития като това в Свищов за кратко ни вадят от унеса на забравата за собствената ни отговорност. Люшне ли се земята, в нас светва лампичката за опасност, надига се желание да опазим дома си и си обещаваме, че ще се застраховаме. После обаче отлагаме това, а щом направим сметка, се оказва, че точно тия пари, за застраховката, ни трябват за друго и така до следващия трус. Въпреки че всеки е наясно: не дай, Боже, да има силен трус, щетите ще са много големи, а за повечето хора – катастрофални. А застраховката е единственият финансово обоснован разход, който можем да направим за такъв случай. Не че ще върне някой от "оня свят" или ще ни предпази от нараняване, но поне ще ни облекчи финансово в този критичен момент. За съжаление, по инерция все още сключваме полицата само при поучаването на кредит. Е, има наченки на доброволно застраховане, особено при хората, които са си направили скъп ремонт, но те са все още твърде слаби, сравнено с мащаба на едно евентуално бедствие.
Земетресението е включено като допълнителен риск към застраховката "Пожар и природни бедствия". Ако клиент пожелае, може да се сключи договор и само за риска "земетресение", но това би му струвало
неоправдано скъпо. Някои компании предлагат земетръсния риск към друг продукт - "Щети на имущество", но тук клиентът не бива да забравя, че при събитие застрахователят покрива щетите само по
движимото имущество, но не и по самото жилище.
Застрахователните експерти съветват имуществени застраховки да се правят не по данъчна оценка, а по пазарна стойност на имота, защото само тогава клиентът може да получи обезщетение, адекватно като
стойност на настъпилото застрахователно събитие.
Обикновено дружествата калкулират цената на застраховката по няколко основни критерия - местоположение на имота в страната, плътност на застрояването, вид на сградата, тип конструкция, година на
строителство, стойност на имота.
Страната ни е разделена на 4 сеизмични зони. Към І-ва, която е най-незастрашена, спадат региони като Бургас, Варна, Добрич. Във ІІ-ра зона спадат региони, сред които Враца, Велико Търново, Монтана,
Русе, Хасково, Шумен; в ІІІ-та са районите на Благоевград, Свищов, Сливен и някои други. Най-сеизмична е ІV-та зона, към която спадат Пазарджик, Стара Загора, Ихтиман.
За да направят продаваеми полиците си, компаниите предлагат различни атрактивни отстъпки, например за редовни клиенти без застрахователни събития, за клиенти с други застраховки в компанията. Често
дружествата излизат на пазара и с промоции по повод някой празник.
Голяма роля при калкулирането на премията играе етажността. Ако жилището е на по-висок етаж в сградата, тарифното число се вдига.
Важно е също кога е строена сградата. Тук правилото е колкото по-стара, толкова по-скъпа. Паянтови имоти не се застраховат. По-скъпо струват застраховките за сгради с рискови конструкционни
изменения. Ако са прекалено рискови, застрахователите отказват да носят риска. Ако се разходим из София, можем да се натъкнем на доста сгради с такива опасни промени.
Някои компании задължително изискват самоучастие от клиента, идеята за което е, че застрахованият би бил по-заинтересован да намали риска чрез надлежни мерки.
Има и други показатели, които се вземат под внимание, но за различните компании те имат различна тежест.
Така, като се калкулират всички завишения и отстъпки, формиращи застрахователната премия, средно за апартамент в София, имуществената застраховка с включено земетръсно покритие може да струва
средно между 150-300 лева в различните дружества. За да облекчат клиентите си, компаниите предлагат разсрочено плащане на премията.
Въпреки офертите на пазара, засега все още недостатъчен процент от жилищата у нас са защитени срещу земетръс.
Към ноември 2019 г. премийният приход по застраховката "Пожар и природни бедствия" е малко по-малко от 248 млн. лв. Изплатените обезщетения са за близо 99 млн. лева.
В сеизмично активните райони на планетата, включително и в България, земетръсните катастрофи са природните бедствия с най-висок риск. След 70-те години на миналия век земетресенията са на първо място сред природните бедствия с повече щети и жертви, отколкото при наводненията и тропическите циклони. Годишният риск за жертвите от земетресения се оценява на 2-3 души на един милион жители (10 хил. - 15 хил. годишно). За България рискът е сравним или малко по-нисък от средния световен, според статистика от Геофизичния институт на БАН.
Кратък исторически поглед
Земетресения на територията на България са документирани още от I век пр.н.е. Големи трусове е имало и в ранното Средновековие, но за тях данните са оскъдни. Историческият преглед от XV до XVIII в.
показва, че районът на София е бил сеизмично активен, но данните са фрагментарни и неточни. По-пълно са документирани земетресенията, станали през XIX в. Най-разрушителното е на 18 септември 1858
г. в София. Според историческите източници то е с магнитуд около 9-та степен по Рихтер. Предполага се, че са загинали десетки жители в района. Турските архиви обаче не посочват конкретни
цифри.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция в София.
Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС. Цар Фердинанд лично разпорежда оборудването на центъра.
В началото на ХХ в. на територията на България се развихря земетръсна "буря” от разрушителни земетресения - Шабла (1901 г., 7,2 по Рихтер), Крупник (1904 г., 7,8), Горна Оряховица (1913 г.,
7,0).
Началото на застраховането срещу земетресения у нас датира след поредицата от три разрушителни земетресения, регистрирани през април 1928 г. по долината на р. Марица. Най-силното от тях - второто,
е с магнитуд 7,0. Трусовете предизвикват значителни разрушения в Пловдив, Чирпан и Първомай. Напълно разрушени са 74 хил. сгради, загиват около 150 човека и над 1000 са ранени. Засегнати са много
училища и църкви. Държавата няма необходимите средства, за да възстанови нанесените щети. Страната ни получава заем от английски, американски и френски банки, наречен стабилизационен – отпуснати
са 4,5 млн. лири, които трябва да бъдат вложени за преодоляване последиците от тежкото земетресение.
Въпреки че след 1928 г. на територията на България не са регистрирани други катастрофални земетресения, сеизмологичните изследвания безспорно доказват реалното високо ниво на земетръсна опасност за
страната.
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградско, Софийска зона, Маришка зона,
Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6-та степен по скалата на Рихтер. Най-силното за века земетресение в София е това от 17 октомври 1917 г. , с
магнитуд от 5,2 по Рихтер. Земетресението нанася значителни щети върху сградите в София и променя дебита на някои от минералните извори в Софийската зона. Земетресението е последвано от
по-слаби сеизмични трусове, продължили повече от година.
В района на Благоевград е регистрирано най-силното земетресение в историята на България – 7,8 по Рихтер. Всъщност, става въпрос за две земетресения в интервал от 20 минути. Край Кресна-Крупник,
Благоевградско, (през 1904 г. стават 2 земетресения в интервал от 20 минути с магнитуди 7,2 и 7,8), като последното е най-силното в пределите на сушата в Европа през последните 200 години. То се
случва на 4-ти април 1904 г. в долината на р.Струма, в района на с. Крупник и с. Кресна.
Земетресението причинява огромни щети и разрушения. Двайсет минути преди основния трус е имало предварителен с магнитуд 7,4. Селата Крупник и Симитли са били съборени до основи. Големи разрушения
има в градовете Джумая, Банско и Разлог. Загиват повече от 200 души.
Последното силно земетресение бе това край Перник през 2013 г. с магнитуд от около 5.7 (според някои източници 5.9) по скалата на Рихтер. То е съизмеримо по сила с това от Стражица през 1986 г.
През 1986 г. в Стражица бе отчетен трус също с магнитуд от 5.7 по Рихтер, но пораженията от него бяха много по-големи.
Ако през 2012 г. щетите са само пукнатини по сгради и прекъснато електрозахранване на места в района на Перник, тогава имаше загинали и ранени хора, а около 80% от жилищата в района останаха
необитаеми. Земетресението в Стражица предизвика промени в законодателните изисквания за строителството на сгради.
Любопитна подробност е, че от началото на ХХI век най-силно ни тресе през месец май.
