Ново изследване разкрива, че най-ефикасната рецепта за бърнаут е гъвкавост без устойчивост
Кои са служителите, изложени на най-голям риск? ИНСМАРКЕТ представя любопитната статистика.
Неспособността за съсредоточаване върху прости задачи (например да отговорим на мейл), липсата на концентрация и усещането, че работата ни е просто ужасна – това са сигурните признаци за работно
прегаряне, обикновено свързано с поколението на милениалите. Изследване на Gallup сочи, че почти 2/3 от служителите, заети на пълен работен ден, изпитват някаква форма на бърнаут. При това 23% от
тях се чувстват «прегорели» почти през цялото време, а 44% съобщават, че изпитват прегаряне само за известно време през работния ден. Тази година Световната здравна организация класифицира бърнаута
като "професионално явление" и го нарече "симптом на хроничния стрес на работа".
"Обиковено стресът на работното място в корпоративна среда е свързан с интелектуалния труд, - отбелязва доктор Люси Инглиш, социолог и изследовател в meQuilibrium. - На практика ние сме
многозадачни и се оказва, че не можем да управляваме много добре себе си – не се "изключваме" в края на работния ден, не се "изключваме" през почивните дни, нито пък по време на отпуската."
В свят на все повече стрес, съкратени срокове, жестока конкуренция, растящо потребление и нужда от все повече умения, за да се справим с живота си, анализаторите от meQuilibrium проучват кои са
групите служители, най-силно податливи на бърнаут и как да се засили устойчивостта срещу предизвикателствата.
Гъвкавост без устойчивост – смъртна комбинация
Един от основните изводи в отчета е, че прегарянето е тясно свързано със съпротивляемостта и че гъвкавостта без устойчивост може да направи хората по-податливи на бърнаут.
Според определението, което предлага Инглиш, устойчивостта е способността на някого «да управлява своя ум» чрез преход от стресови реакции към здрави емоционални реакции. А гъвкавостта е
способността на човека да сканира своята среда и да предвижда измененията.
"Хората, които постоянно сканират хоризонта в търсене на това, което е отвъд него, могат да бъдат много успешни в бъдеще, новатор, но също така, намирайки се в постоянно напрежение, може да се
чувстват изключително натоварени и уморени", казва Инглиш. "Ако сте гъвкави и далновидни, но нямате устойчивост, когато нещо се обърка, няма да можете да се абстрахирате бързо от ситуацията и да
поправите всичко. Затова е задължително да притежавате този елемент на устойчивостта, иначе рискувате да изпаднете в емоционално изтощение."
Способността за бързо възстановяване след стресови реакции прави устойчивостта ключ към предотвратяването на бърнаута. "Когато имаме стресови реакции, изгаряме огромно количество енергия, - казва
Инглиш. - Когато прекарваме прекалено много време в стрес и не знаем как да се измъкнем от ситуацията, това е една от причините за прегарянето ни."
Типове персонажи
Анализирайки нивото на гъвкавост и устойчивост на служителите, Инглиш разработва шест различни типа персонажи.
1) Душевни страдалци. С ниска гъвкавост и ниска съпротивляемост, душевните страдалци най-много са изложени на бърнаут. Те трудно предвиждат промените, а когато се случат, не могат да бъдат умерени
в емоционалните си реакции. Почти 70% от този тип служители изпитват силно чувство на пресиране както на работа, така и в личния си живот. От тях 49% са изложени на риск от тревога и депресия.
Средно пропускат около 13 работни дни годишно.
2) Борци. Притежават висока гъвкавост и ниско ниво на устойчивост, което прави тази група една от най-изложените на прегаряне. В резултат – рискът от депресии в тази група достига 27%, рискът от
тревога - 54%, а 66% съобщават, че изпитват повече отрицателни, отколкото положителни емоции. С голяма вероятност служителите от тази група биха се разстроили и напуснали заради високото ниво
тревожност, и, като следствие, чувството за "изчерпаност".
3) Проверени. Тези служители притежават високо ниво на стрес както на работа, така и по въпросите, свързани с пари, и имат малко поводи за здравословно изразяване на своя стрес.
Почти 88% от респондентите съобщават, че нямат емпатия, което затруднява изграждането на отношения с другите хора, които могат да им помогнат как по-добре да се справят със стреса.
Без изграждането на отношения и разширяване навиците за разрешаване на проблемите хората от тази група с ниска гъвкавост и ниска съпротивляемост могат лесно да изпаднат в състояние на
бърнаут.
4) Статускво. Подобно на душевните страдалци, тези служители демонстрират ниска гъвкавост и умерена устойчивост. Те притежават ниско чувства за целите и смисъла на живота си, а 63% се отнасят към
работата си като задължение. Въпреки ниското ниво на гъвкавост обаче, те са по-малко подложени на емоционално изтощение от душевните страдалци заради умереното ниво на устойчивост. Вместо да сменят
скоростта, когато се изправят пред нови проблеми, този тип служители продължават да поддържат всичко по стария начин, без промяна.
5) Еластични суперзвезди. Както и борците, еластичните суперзвезди притежават по-висока гъвкавост, отколкото устойчивост. Те обаче са по-малко изложени на прегаряне, тъй като за разлика от борците
нивото им на устойчивост е високо. Тази комбинация от висока гъвкавост с малко по-висока устойчивост води до по-малко отсъствия от работа и по-нисък риск от депресия и тревога, отколкото у колегите
им с ниска съпротивляемост. Въпреки това тази група все още се сблъсква с някои рискове от прегаряне: 100% от респондентите съобщават за конфликти в баланса между работа и личен живот.
6) Майстори на промяната. Притежавайки висока гъвкавост и устойчивост, тези хора най-малко страдат от бърнаут. Способността им както да предвиждат промените, така и да се нагаждат емоционално към
тях изгражда силни навици за разрешаване на проблемите и за междуличностна адаптация. Почти 39% от тази група заемат ръководни длъжности.
Предотвратяване на бърнаута у служителя
Един от най-важните въпроси, според Инглиш, е промяната в корпоративната култура за повишаване на устойчивостта. "Това е необходимо, за да бъдат установени реалистични очаквания и добра нормална
работна среда", смята тя. "Много организации се тревожат за иновациите, затова са съсредоточени върху гъвкавостта на служителите. Но тази гъвкавост не може да върви напред без устойчивостта, защото
в един момент тези служители просто си тръгват", коментира специалистът. За развиване на устойчивостта Инглиш предлага на компаниите да създават програми, в които служителите с висока устойчивост
да помагат на онези, които имат затруднения при реакциите в стресови ситуации. "Абсолютно уверени сме във възможностите на коучинга или наставничеството" посочва още Инглиш.
