Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт от хората никога не са използвали интернет
Резултатите от проведено през тази година изследване на НСИ за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 72,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 4.8 процентни пункта спрямо предходната година. Същевременно 71.5% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.
През 2018 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (75.3%), а след него се нареждат Североизточният и Южният централен район, съответно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централен район, където с достъп до интернет са съответно 70.0 и 68.5% от домакинствата, изостават от средната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в Северозападния район - 65.2%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 89.5% от тях имат достъп до интернет при 66.4% за домакинствата без деца.
През 2018 г. 63.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а всеки втори българин (50.3%)
се възползва от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден.
Най-активни потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24 години, като 92.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват
желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и 17.8% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.
Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората никога не са използвали интернет.
Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 64.9 и 62.4%.
Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - 89.6% от лицата с висше образование и 37.7% от лицата с основно или по-ниско образование използват редовно глобалната мрежа.
Трудовият статус също се отразява върху активността на населението в глобалната мрежа. Най-често я използват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират редовно, а при работещите (наети и самостоятелно заети) относителният дял е 80.8%. Почти половината безработни (45.1%) също използват редовно интернет.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон (вкл. смартфон), който се използва от 56.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 г. 27.5% от лицата са го използвали за сърфиране в интернет.
Лицата най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация и забавление, като 53.9% провеждат телефонни или видеоразговори по интернет (чрез използване на приложения като Viber, WhatsApp, Skype,
Facetime), а 51.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Почти еднакъв е делът на използвалите глобалната мрежа за намиране на информация за стоки или услуги
(43.0%) и на тези, които са изпращали/получавали е-поща (40.0%). Всеки трети на възраст между 16 и 74 години (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, свързана със здравето. Най-малко
са използвали интернет, за да си запишат час при лекар чрез уебсайт или приложение - 3.5%.
Резултатите от изследването показват, че 17.9% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео
или други файлове.
Потребители на облачни услуги са 19.0% от мъжете и 16.9% от жените. Младежите на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този вид услуга (35.7%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (30.3%).
През 2018 г. 22.2% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, декларации и други официални документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца.
При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 22.7 и 21.8%. Електронна търговия През 2018 г. делът на лицата, които пазаруват
онлайн за лични цели, достига 20.8%1. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 34.9
и 37.4%, докато едва 1.8% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 21.9 и 19.6%.
Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували дрехи и спортни стоки, 32.7% са поръчвали стоки за дома, а 19.1% са правили разходи, свързани с пътувания или хотелски резервации. Почти
еднакъв е броят на купувалите онлайн билети за различни събития (кино, театър, концерти, спортни събития) и електронно оборудване (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.),
съответно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са закупили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен софтуер и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по
заявка) - 3.2%. Повечето от онлайн потребителите купуват стоки или услуги от търговци от България (87.5%), но немалко пазаруват и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни
извън ЕС - 17.2%.
57.6% се идентифицират чрез потребителско име и парола при използване на услуги в интернет за лични цели (напр. онлайн банкиране, публични услуги, онлайн пазаруване); 35.9% използват профила си в
социална медия за вход при използване на друга онлайн услуга; 10.9% прилагат по-сложни и сигурни методи за идентификация като процедури, свързани с използването на мобилен телефон, цифров
сертификат, електронен подпис, токен устройство и др.; 38.4% посочват, че не използват методи или процедури за електронна идентификация, докато сърфират. Смартфонът е предпочитано устройство за
достъп до интернет и през 2018 г. 54.6% от лицата използват такова устройство за лични цели, като от тях: 55.6% го защитават чрез софтуер като антивирусно или антиспам приложение, или защитна
стена, които са инсталирани автоматично или са вградени в операционната система, а 12.8% са инсталирали или са се абонирали за такова приложение сами; 33.7% не използват или не знаят дали използват
приложение за сигурност и защита на смартфона си; 76.5%, посочват, че не са претърпели загуба на информация, документи, снимки и други данни в резултат на вирус или други зловредни програми; 35.5%
поне веднъж са ограничавали или отказвали достъп на различни приложения до лична информация, съхранявана на смартфона им (напр. местоположение, списък с контакти, снимки).
Резултатите от изследването показват, че повече от половината лица на възраст между 16 и 74 навършени години (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на обучение с цел да подобрят уменията
си, свързани с използването на компютър, софтуер или приложения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн обучение или самообучение са провели 8.4%. По време на работа са се учили от колега,
ръководител или ментор 4.5%, а 1.9% са участвали в обучение, заплатено или осигурено от техния работодател.
