Макар през второто, спрямо първото тримесечие в банковата система депозитите да са намалели с 95 хил. броя, като сума растат с над 930 млн. лв.
Според данните на БНБ за второто тримесечие на 2021 г. настъпват някои промени в структурата на депозитите. Впечатление правят депозитите на домакинства до 10 000 лв. Депозитите до 10 000 лв.
намаляват, като най-съществено е намалението в подгрупата на сумите до 5 000 лв. Същите през второто, спрямо първото тримесечие на годината се стопяват с почти 115 000 бр., а в стойностно изражение
с почти 140 млн. лв. Макар и да се определят като малки депозити, те съставляват над ¾ от всички депозити на домакинствата в банковата система и малко над 8% като сума.За цялата банкова система
депозитите на домакинствата са намалели с почти 95 000 бр.
Какви биха могли да са причините за промени в структурата на привлечените средства? Иван Стойков, старши финансов анализатор в портaла MoitePari.bg, търси отговорите. Разбира се, факторите, които
оказват влияние върху структурата на депозитите в банковата система могат да са най-различни – както икономически, така и поведенчески.
Нека разгледаме някои от тях:
1. Инфлация
Безспорно, това е фактор със съществено значение. Както добре знаем, хората с ниски доходи най-осезаемо усещат негативите на инфлацията. Именно те са групата хора, които, ако имат спестявания,
първи биха се насочили към тях. Ето защо, инфлацията е силен фактор малките депозити в банковата система, да намаляват.
2. Безработица и/или ниски доходи
Икономическата криза, катализирана от КОВИД кризата, съвсем не е отминала, макар да се наблюдава известно възстановяване на икономиката. В условия на криза никой не е застрахован от загуба на
работа или от намаление на доходите. В тези случаи спестяванията са едно от средствата, които дават възможност да се решат временните финансови затруднения. Без значение дали спестяванията са
малки, средни или големи суми, те са спасителният пояс в трудни времена. Разбира се, хората с по-скромни доходи е логично да имат по-скромни спестявания, а както отбелязахме по-горе, те най-тежко
усещат ефектите от кризите. От тук следва, че те с по-голяма вероятност биха прибягнали до спестените си средства и по-бързо биха ги изчерпили.
3. Ниски или нулеви лихви по депозити
Темата за лихвите неведнъж е дискутирана, но няма как да не я отчетем отново, защото този фактор изключително силно предопределя поведението на спестителите. Депозитът все повече става неизгодна
форма за постигане на доходност, особено когато това се цели с него. Вече изобщо не са рядкост депозитите с нулева доходност, което почти обезсмисля ползването на подобен продукт. Това от своя
страна предизвиква и ще предизвиква отлив на депозити от банковата система.
4. Такси по депозити
Това е новост, която засега не обхваща голяма част от депозитите на домакинствата, но пък е сигнал за намеренията на банките. Перспективата депозитът не само да не носи доходност, но и клиентът да
заплаща такса на банката за това, че парите му са в нея, дава достатъчно основание част от депозантите да се разделят с тях.
5. Прекратяване на предлагането на депозити
Да, това е зараждащ се процес, който засега се е установил само при няколко банки. Със спирането на предлагането на този продукт, той бива трансформиран обичайно в разплащателна сметка. Така броят
на депозитите в банковата система намаляват, макар техните титуляри реално да не са прекратили депозитите си по собствено желание.
6. Окрупняване и раздробяване на депозити
Като мярка срещу таксите по депозити, които някои банки въведоха, част от клиентите с големи депозити предпочетоха да разделят сумите в по-малки депозити. От една страна така те решават въпроса с
таксите, от друга – статистиката на БНБ се променя. Как? Когато големите депозити се трансформират в по-малки, бройката на големите намалява, а на по-малките – расте. Обратното действие също е
възможно. При него част от броят по-малки депозити намалява и се увеличават по-големите.
Тази механика не може да бъде ясно отличена, но не може да бъде пропусната, когато търсим причините за увеличението или намалението на даден вид депозити. Да, не всички фактори са икономически
обосновани, възможно е просто едни депозити да се трансформират в други и това няма никакво отношение към състоянието на депозантите.
7. Инвестиции в алтернативи
След като депозитите отдавна не са източник на доходност, алтернативите все повече привличат депозантите. Бъларинът е традиционалист и най-често насочва спестяванията си към пазара на недвижими
имоти. През последните 1 или 2 години, обаче това поведение също се променя. Все повече хора търсят други възможности, извън пределно познатите. Те се насочват към капиталов пазар или други форми
на инвестиране. Каквато и да е формата и на който и да е пазар, това е процес, който неминуемо води до отлив на депозити от банковата система.
8. Повишено потребление
В банковата система към момента има натрупан ресурс на домакинства и фирми, който малко или много е показателен за поведението на тези субекти. Една от причините да се акумулират средства по сметки
е именно отложено потребление (по-голяма покупка, ремонт, отложено пътуване, дори инвестиция). Поради това този фактор, макар и с по-малко значение, също трябва да бъде отчетен. Той придобива
повече влияние през летните месеци, когато много домакинства предприемат ремонт на своите домове, това е периодът също на отпуските и пътуванията. В края на годината, пък е периодът на
новогодишните подаръци. Немалко хора ще предпочетат да вложат част от спестяванията си в някакъв актив, вместо доходността от лихви да е минимална или нулева.
Въпреки всички тези причини за отлив на депозити от банките, те остават една сигурна форма, под която да се съхраняват спестяванията. Макар през второто, спрямо първото тримесечие в банковата
система депозитите да са намалели с 95 хил. броя, като сума растат с над 930 млн. лв. Основен принос за този ръст имат депозитите за суми от 100 000 до 500 000 лв. За едно тримесечие сумарно те
растат с над 10%.
