Екипът е установил още, че рапаните и раците в Черно море също имат вещества, полезни за лечение на рак и други болести
Български учени патентоваха лек срещу рак на пикочния мехур. Новодиагностицираните с този тумор у нас годишно са не по-малко от 1000 човека. Екипът на проф. Павлина Долашка от Института по
органична химия с център по фитохимия при БАН е направил разработката си на базата на протеина, извлечен от кръвта на градинските охлюви, пише в. Монитор.
Въпросният протеин не само стимулира имунната система да създава антитела, но и притежава особени въглехидратни вериги, които се свързват с протеини, които се намират върху туморните клетки и ги
разграждат без остатък, обясни механизма проф. Долашка. Екипът й е открил още, че извлек от охлюви убива упорита бактерия, която причинява вътрешноболнични инфекции. Става въпрос за бактерията
Stenotrophomonas maltophilia, която е изключително устойчива срещу всички класически антибиотици.
Екипът е установил още, че рапаните и раците в Черно море също имат вещества, полезни за лечение на рак и други болести. Тяхната кръв съдържа също вещество, което потиска до 90% развитието на
подкожния тумор на Графи. Лечебен ефект има и при Епщайн-Бар вируса, който причинява мононуклеозата.
Откритието, макар и българско, е финансирано от научни организации в Тюбинген, Германия, и от Белгия. В момента клиничните изпитвания се правят в болницата по урология в Тюбинген.
"Изморихме се. Германците ще подадат проекти за финансиране, но от тяхно име, а ние ще бъдем само партньори", каза проф. Павлина Долашка. Преди няколко години тя е направила семейна фирма, чрез
която също е финансирала някои от разработките на своя екип.
Независимо от откритието на екипа й, от общо седем млади учени докторанти, с които тя е работила в последните години, е останал само един. В БАН те са получавали 450 лв. Повечето са в частния
сектор, а някои са заминали в чужбина.
Приблизително пет от седем млади учени напускат БАН по време на докторантурата си. Причината е ниското заплащане, заради което изследователите избират друг път на реализация - извън граница или в
частния сектор. Това съобщи за "Монитор" председателят на научно-техническата федерация към КТ "Подкрепа" Здравко Здравчев, като уточни, че данните са на база вътрешна информация на синдикатите по
отделни институти на БАН. Шефът на Академията акад. Стефан Воденичаров коментира, че той не разполага с такива изчисления и затова не може да потвърди тези данни. Относно изтичането на млади кадри
зад граница, той обясни, че топдестинациите са Западна Европа в страни като Германия, Англия, Франция, както и САЩ и Канада.
