Разбирането на личностния финансов профил помага на всеки човек да си даде сметка за своите предпочитания при вземане на финансови решения
В продължение на своята политика за повишаване на финансовата грамотност, ING Животозастраховане и ING Пенсионно осигуряване въвеждат две нови за България онлайн приложения за анализ на финансовите нужди - FQ Тест и електронен Личен финансов профил (е-ЛФП). Целта на приложенията е да подпомагат потребителите в планирането на личните финанси, съобщиха от компанията.
След проучванията за финансовата грамотност през 2010 г., през настоящата година ING анализира друг важен фактор, свързан с личните финанси - индивидуалните нагласи на потребителите към решаване на различни финансови въпроси. С помощта на уеб-базирания FQ Тест потребителите, по забавен и увлекателен начин, могат сами да определят какъв е техният финансов профил.
Разбирането на личностния финансов профил помага на всеки човек да си даде сметка за своите предпочитания при вземане на финансови решения, както и за толерантността си към риск, и на база на тази информация по-добре да организира своите финанси. Тестът обособява четири основни личностни финансови типа: „Филантроп”, „Бохем”, „Практик” и „Стратег”. Те се различават помежду си главно по това до каква степен са склонни да поемат рискове, какви са техните финансови познания, както и дали вземат рационални или емоционални решения при управление на личните си финанси.
За да подпомогне по-нататъшното идентифициране на финансовите нужди на потребителите, както и последващите стъпки за управление на техните финанси, ING в България въвежда и електронното приложение Личен финансов профил (е-ЛФП). То предоставя възможност за пълен и задълбочен анализ на финансовите нужди на хората, както и оценка на средствата, които трябва да бъдат заделяни за постигане на бъдещи финансови цели.
С помощта на финансово-застрахователен консултант потребителят подрежда по важност своите финансови приоритети – бъдещи цели, свързани със спестявания, защита на семейството, доходи след пенсиониране, инвестиции и други, и предоставя информация за текущата си финансова ситуация – доходи, разходи, дългове и налични активи. Приложението изчислява разликата между реалното и желаното от потребителя финансово състояние, като взема предвид това, което вече е постигнато, и визуализира стъпките, които следва да бъдат предприети за постигане на личните финансови цели.
Съдържащите се в приложението статистически данни подпомагат потребителя при вземането на решения и планирането на адекватна стратегия за по-нататъшното управление на финансите му.
"След като през последните две години проведохме различни проучвания за финансовата грамотност и стартирахме разнообразни образователни инициативи по въпросите на финансите и финансовото планиране (програмите „Лесни финанси” и „Дни на отворени врати”), днес ING прави логична крачка напред, като въвежда инструменти, които подпомагат потребителите в предприемането на реални стъпки за планиране на финансовото им бъдеще. Двете нови онлайн приложения се допълват много добре. Посредством FQ Тест-а, който борави с относително по-ограничена лична информация, потребителите могат да установят своите нагласи към финансите.
Същевременно чрез електронния Личен финансов профил (е-ЛФП), който изисква по-обстойна информация, клиентите могат да анализират финансовите си нужди и да планират действия за постигане на финансовите си цели.”, каза Николай Стойков, Управител на ING Животозастраховане и Главен изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване.
Личностни финансови профили
„Филантроп”
Човекът с този профил взема решенията си интуитивно, като по-скоро следва чуствата, отколкото разума си. Високо цени взаимоотношенията и винаги поставя нуждите на семейството и приятелите си на първо място. Придържа се към планирания бюджет, като се старае на хората около него да не им липсва нищо. Консултира финансовите решения със своето семейство. Като цяло планирането на финансовото бъдеще не е сред основните му приоритети. Има основни познания за финансите и не е склонен да поема прекалено много рискове.
„Бохем”
Бохемът предпочита да живее за мига и до голяма степен се доверява на интуицията си. Значителна част от средствата му отиват за забавление. Няма нищо против поемането на известен риск, като възприема това като част от забавлението и цялостната "радост от живота". Склонен е да се доверява на мнението на финансов специалист при вземането на финансови решения. Планирането на финансовото бъдеще не е сред силните му страни.
„Практик”
Взема решения воден от разума си и се доверява на фактите. Познава основите на финансите и цялостно премисля нещата, преди да направи първата крачка. Прекомерното харчене не му е присъщо. Обича да държи под контрол своите финанси, сега и в бъдеще. Винаги е една стъпка преди всички, когато става дума за планиране на финансовото бъдеще.
„Стратег”
Нагласата му към света е „мога да го направя”. По-вероятно е да слуша разума си и предпочита да премисля действията си. Има отлични финансови познания. Гледа в дългосрочна перспектива и отрано планира финансовото си бъдеще. Склонен е да предприема премерен риск, но само дотолкова, доколкото не губи от поглед дългосрочните си цели. Във вземането на финансови решения се доверява на семейството и на финансови консултанти.
Проучване за валидиране на личностните финансови профили
Проучването е проведено в 10 страни в Европа: Холандия, България, Гърция, Испания, Румъния, Словакия, Полша, Чехия, Турция и Унгария. То обхваща над 5 000 респонденти.
В България изследването е проведено сред 500 човека, като всички респонденти отговарят за вземането на финансови решения в семейството.
Сравнения между финансовото поведение на българите и останалите европейци
Българите значително по-рядко вземат финансови решения самостоятелно, за разлика от европейците, като съгражданите ни предпочитат да се консултират със своите семейства и с финансови специалисти. Само 17 % от хората у нас вземат напълно самостоятелно финансови решения, докато в Европа този процент е 26 на сто. 54% от българите вземат решения заедно със семейството си. 9 на сто се осланят на финансови специалисти и вземат решения самостоятелно, а 19% се консултират и със семейството си и с експерти в областта на финансите.
62% от българите мислят в дългосрочна перспектива за своите финанси, в сравнение – 70 на сто от европейците мислят дългосрочно.
Когато решават финансови дилеми, 37 на сто от българите се доверяват на интуицията си, а 63 на сто разчитат на фактическия опит. В Европа разпределението по този показател е 31% на 69% съответно.
60% от българите предпочитат да размишляват преди да вземат решение по финансов въпрос, а 40% действат веднага. При останалите страни в Европа процента на размишляващите е още по-голям – 72 на сто спрямо 28 на сто за тези, които действат бързо.
43% от всички европейци понастоящем не разполагат с финансов резерв за спешни нужди. Между 2010 и 2012 г. има лек спад в броя на потребителите с подобен резервен фонд. Наличието на финансов фонд за неотложни нужди в България е много по-ограничено в сравнение със средното за Европа - 59% от българите нямат такъв фонд (при средно 43% за изследваните европейски страни).
По отношение на финансовата грамотност хората в България не се различават съществено от останалите европейци: 22% от българите имат много ниска финансова грамотност, при 20 на сто в Европа. Основни финансови познания имат 66% от хората у нас, също толкова е средният процент и за Европа. Добри финансови познания имат 11% от българите, при 12% в Европа. Отлична е финансовата грамотност на 1% от българите, а такава имат средно 2 на сто от европейците.
Най-важното нещо както за българите, така и за европейците, когато получават бонуси, е да използват тези средства за изплащане на дългове. 40% от хората в България биха похарчили бонуса си именно за това, а в останалите изследвани европейски страни – 37% от хората.
Проучването обхваща и финансовото поведение на респондентите преди и по време на ваканция. Половината от българите планират ваканцията си предваритело, докато в Европа този процент е малко по-висок – 58%. Цели 73 на сто от българите предпочитат да си опаковат в последния момент (вечерта преди заминаване) багажа за пътуване. В Европа 68% правят същото. Практиката да се купуват принадлежности за ваканцията предварително е много характерна за българина – 80%, а за останалите европейски страни това е почти закон – 89%. Голямото мнозинство от българите (84%) планират предварително бюджета за почивката си, докато в Европа това правят 71 процента. 74% от българите по време на почивка се придържат към предварително определения бюджет, докато само 52% от европейците изпълняват предварителния си план.
