Здравната реформа, една от ключовите политики на президента Барак Обама, бе замислена с добри намерения - да се осигури достъп до здравеопазване на всички американци, но се видя твърде революционна на жителите на Страната на неограничените възможности
Здравното осигуряване се превърна не само в ябълката на раздора между американските политици, но и стана повод за практическо "затваряне" на държавата. В близките седмици може да доведе и до тотално спиране на икономиката.
Здравната реформа, една от ключовите политики на президента Барак Обама, бе замислена с добри намерения - да се осигури достъп до здравеопазване на всички американци, но се видя твърде революционна на жителите на Страната на неограничените възможности.
Половината от тях не можаха да преживеят идеята за задължителни здравни застраховки с аргумента, че свободата им не може да бъде ограничавана с подобни задължаващи закони (нищо че без проблеми поддържат изискваните застраховки за автомобилите си, за кредитите си, за оръжията си..).
Тревогите да не би САЩ да станат прекалено социална държава и особеностите на американската демокрация доведоха до едно: пълен блокаж. И това не се случва за пръв път, макар за последно да е ставало чак преди 17 години.
Заради неодобрението към здравната реформа от републиканците, контролиращи долната камара на парламента, държавата бе принудена да спре работа. Буквално. Въпреки че законът за реформата бе многократно преработван и предоговарян с тях, в дните преди влизането в сила на задължителното застраховане опонентите на Обама го изненадаха.
Те буквално поставиха ултиматум - или реформата се отлага поне с година, или не приемаме бюджет за новата финансова година, започваща от 1 октомври. Според щатските закони правителството няма право да прави държавни разходи, ако няма одобрен от Конгреса документ за това.
Тази на пръв поглед доста разумна форма на парламентарен контрол обаче хвърли САЩ в блокада. Така от 1 октомври затвориха национални паркове, министерства, консулски служби и всички държавни служби, несвързани пряко с националната сигурност. Резултатът от това е замиране на икономиката, тъй като бизнесът няма достъп до административни услуги, и излизането на стотици хиляди служители в принудителен неплатен отпуск. Лошата новина е, че няма яснота докога ще продължи това.
Още по-лошата е, че нито демократите, нито републиканците имат намерение да правят отстъпки и риториката между двата лагера през последните дни е крайно враждебна. Най-лошата е, че след 2 седмици може да спре да работи и цялата икономика, този път заради друг спорен въпрос, но отново обвързан със здравната реформа.
В момента американската икономика губи 300 млн. долара на ден от неработещите държавни институции. На 17 октомври обаче ще бъде достигнат таванът на държавния дълг и малкото останали дейности, които все още работят и могат да бъдат финансирани дори без бюджет, също ще трябва да бъдат спрени.
Това според икономисти буквално ще спре работата на цялата икономика. Освен това американското правителство практически ще фалира и няма да може да погасява дълговете. Обичайният резултат в такива случаи е срив на инвеститорското доверие, хаос на пазарите и падащи кредитни рейтинги.
За да се избегне подобен крах, трябва Конгресът да приеме закон за увеличаване на тавана на държавния дълг, така че американската държава да може да продължи да взема заеми, за да финансира ежедневната си работа.
Републиканците са прави, че растящият дълг не води до нищо добро и може да вкара държавата в опасна спирала. Всъщност обаче тя вече е в спиралата. И увеличението на тавана е единственият начин поне за временно спасяване на държавните финанси от срив, поне докато не започнат на практика да се прилагат икономии, които да стопят дълга малко по малко. Републиканците знаят и това.
И знаят, че ще трябва да гласуват увеличението на тавана на дълга, въпреки че по принцип не го одобряват. Но като залог отново настояват здравната реформа да почака.
С огромна ирония, напук на кризата, която предизвика, здравната реформа стартира по план на 1 октомври. Във всички щати заработиха онлайн застрахователни борси, които предлагат десетки видове здравни застраховки.
Въпреки скептицизма на повечето американци към задължителното застраховане в първия ден трафикът към борсите бе толкова голям, че се стигна до множество технически сривове. Междувременно обаче парализата в американската държава продължава.
Това, колкото и парадоксално да звучи, е резултат от работеща демокрация - такава, която в нито един момент не позволява на една или друга политическа сила да взема решения едностранно и изисква законите да са плод на консенсус.
Причината за кризата е човешкият фактор, който може да се определи с хубавата турска, но навлязла и в българския дума инат. Въпросът е кога разумът ще надделее над него.
