Ако не се вземат спешни мерки, държавата съвсем няма да може да направи адекватно здравните си планове и България няма да разполага с нужните лекарства, имунизации или пък стратегии за профилактика и оказване на медицинска помощ както във всекидневието, така и в екстремни ситуации
Лекари поставят умишлено неверни диагнози, корупцията е във всяка болница, качеството на медицинските услуги е ниско. Това са само част от последиците на сбърканата здравна реформа. Това се констатира в доклад на Американската агенция за международно развитие (USAID) за здравеопазването в България. Ако не се вземат спешни мерки, държавата съвсем няма да може да направи адекватно здравните си планове и България няма да разполага с нужните лекарства, имунизации или пък стратегии за профилактика и оказване на медицинска помощ както във всекидневието, така и в екстремни ситуации, предупреждават авторите. Докладът е подготвен по поръчка на Министерството на здравеопазването за шест области в страната. От ведомството на Славчо Богоев обясниха, че са запознати с изследването и търсят решение на проблемите заедно с общините и лечебните заведения, така че здравната система да се подобри. "Дневник" разполага с доклада за Старозагорска област, но в него се подчертава, че изводите важат за цялата страна. Изследването е направено на базата на интервюта с лекари и пациенти, проверки в болници, поликлиники и диспансери, данни от районни центрове по здравеопазване, Националния статистически институт и други източници. Основните причини за катастрофалното състояние на здравната система са свързани с начина на финансиране на медицинската помощ, собствеността на лечебните заведения, контрола върху работата им и с липсата на ясни и качествени нормативни правила, сочи докладът. Лекарите саботират болниците и това се случва заради смесеното финансиране на медицинските дейности - едновременно от министерството, Националната здравноосигурителна каса и общините. Причината е, че единственият легален начин, по който медиците могат да получат повече пари за себе си, е работата с касата. По закон те прибират 40% от стойността на всяка клинична пътека, която касата плаща. Затова те се опитват да работят колкото се може повече с нея. Проблемът е, че по този начин болниците трупат огромни дългове, защото пътеките не покриват реалната цена на една операция например, пише в доклада. Лекарите обаче не се интересуват от това, тъй като собственици на болниците са общините или държавата. Незаинтересуваността им се поддържа и от убедеността, че държавата пак ще покрие дълговете им, се казва в изследването. Нехайството обаче не е само от тяхна страна, но и от страна на самите собственици. Много често общините ползват инвентара на болниците, които трябва да стопанисват, за медицинските си центрове. Причината е, че законите не им позволяват да се разпореждат реално като собственици в поверените им заведения и те тотално абдикират от задълженията си, установили експертите на USAID. Самите лекари, които стоят начело на здравните заведения по закон, също нямат право на промени в тях. На практика единственият упълномощен за това е държавата, но тя не може да се грижи за всички, пише в доклада. Смесеното финансиране е в основата и на пациентските неволи. Пак заради прословутите 40% от клиничните пътеки докторите или отказват да лекуват болните, ако страдат от заболяване, за което касата не плаща, или пък им слагат грешна диагноза само и само да получат хонорара си, сочи изследването. Заради тези трикове обаче министерството вече е на път да загуби реална представа за здравното състояние на нацията. Причината е, че данните, които получава от болниците, се оказват неверни. От поликлиниките и частните кабинети на лекарите пък изобщо нямало обобщена информация за пациентите. Поддържането на няколко лечебни заведения, които имат едни и същи отделения, също е повсеместно и напълно неоправдано явление, показва докладът. То е особено характерно за градовете, в които има медицински университети. Във всички тях има поне по една университетска болница и по още една многопрофилна, които се дублират. Качеството на услугите в едната от тях винаги е особено лошо и тя трябва да се закрие, сочи докладът. В Старазагорската университетска болница например няма дори топла вода, тя ползва помещения и медицинските сестри на областната, в нея е под всякаква критика обучението, което получават студентите. Заради лошото обслужване пациентите, които отиват там, са само от частната практика на преподавателите, сочат данните. "Положението в здравеопазването наистина е трагично, злоупотребите със собствеността на болниците и частната практика на лекарите, които работят в тях, са огромни", коментира ортопедът д-р Димитър П., който работи в многопрофилна болница. Почти всички медици ползват държавните заведения като свои, обучението на студентите е под всякаква критика, допълни той. Според него единственото спасение е в частните здравни каси и болници. На фона на пренасищането с лекари и медицински заведения в областните градове селата дори в централните райони на страната нямат лекар. Те могат да разчитат само на общинските болници, които в най-добрия случай са на 10-20 км. Това е една от причините за високата смъртност там и сред децата, пишат американските експерти. Липсата на медицински кабинети за доболнична помощ също пълни излишно болниците. Броят на приетите в тях нараства още повече заради отсъствието на места за долекуване, рехабилитация или пък наблюдение, сочи докладът. Проблемът за това се крие и в законите, според които алтернативно лечебно заведение са само хосписите. Проблем е, че здравното министерство товари болниците със задачи, за които почти не плаща като поддържането на спешна помощ или ТЕЛК, се казва в изследването. Особено болна тема се оказва и липсата на всякакви адекватни стандарти за оценка и контрол на болниците. Сегашните показатели като използвани легла, средна продължителност на престоя и т.н. не са обективни. Всяка болница, за да оправдае съществуването си, е достатъчно да се пълни, но няма критерии как се приемат пациенти, установили от USAID.
Причини за корупцията в болниците
- ниските заплати на лекарите
- лошото финансово състояние на болниците, което се използва като претекст за искане на пари
- липсата на контрол по всички нива
- конфликтът на интереси между лекарите и болницата като търговско дружество
- неработещото доброволно здравно осигуряване.
