Към момента едва 1,27% от общите средства в системата се дават за частно здравно осигуряване
Публичните средства, давани за здраве, са абсолютно недостатъчни да посрещнат разходите за здравни нужди на населението и то в пъти. Какви са основните средства, които се харчат за здравна грижа в момента? Публичен ресурс, основно посредством НЗОК, където средствата се акумулират от нашите здравни вноски, от трансфери от предвидени в бюджета целеви средства, прогресивно намаляващи средства от общините и т.н. частен ресурс, предимно преки плащания на каса от семейния или личния бюджет. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските затрахователи Светла Несторова, по време на международна конференция "Диагноза: Българско здравеопазване – състояние, лечение, перспективи", която се провежда в момента в столичния "София Хотел Балкан" и е организирана от ИНСМАРКЕТ.
По думите й е изключително трудно да се намерят точни данни за публичните средства, които се изразходват в здравеопазването. "Претенцията на здравната система в България сега е че всички, които се осигуряват, имат достъп до лечение. Реалността обаче е друга. На пазара в момента циркулират публичните средства чрез НЗОК, здравното министерство, в малка степен дори общините. Друго перо представлява частният ресурс - парите, които излизат от джобовете на семействата. На трето място са плащанията под масата, за които няма никакви данни, но всички знаят, че са ги правили."
Парите, които касата плаща за здраве, нарастват година след година, като се очаква тази година сумата да нарасне до 3,5 млрд. За информация – парите от вноски нарастват по друг начин – съответно с 4% (от 1 728 на 1 804 ) и 7% (1 804 на 1 928). С други думи – нашите разходи за здраве непрекъснато нарастват с темп, доста по-бърз от този на касата. Нерегламентираните плащания за 2012 г. според доклад на Световната банка за икономическото въздействие от застаряването на населението за 2013 г. са 1,5 млрд. А според НПО проучване, в НЗС 2014-2020 те са 2 млрд., посочи Несторова.
В същото време обаче не съществува възможност и желание за многократно увеличение на вноската, а размерът на индивидуалните плащания е огромен и голяма част от тях са нерегламентирани.
Решение на тази на пръв поглед нерешима дилема съществува е в допълването на съществуващото финансиране с частно застраховане – това се случва като допълващ или заместващ принцип в почти всички държави с по-високи показатели на ефективност на здравните си системи.
Застрахователите могат да се адаптират към различни форми в системата. "Това, с което не можем да се справим, е липсата на желание да се каже, че липсата на публичния ресурс не е достатъчен, както и да се отговори за какво е достатъчен този ресурс. Ясно е, че публичният ресурс не достига, че не е достатъчен, но той може да се допълни с услуги, предлагани от частния здравен застрахователен сектор", посочи още Несторова.
Към момента едва 1,27% от общото количество циркулиращи средства в системата се дават за частно здравно осигуряване.
В България към момента има 42 здравни застрахователи (вкл. 6 клона), които имат лиценз за застраховка заболяване, а 24 реално извършват здравно застраховане. Какво могат да правят тези компании? В момента предлагат покритие: профилактика, където повече от 75% от застрахованите ходят на годишната профилактика; извънболнична помощ, където на практика дублират касата изцяло; болнична помощ, където се предполага да допълват касата; стоматология, бременност и раждане, разходи за лекарства, здравни продукти и консумативи, здравни грижи у дома и пр. Тези компании инвестират в модерни СРМ-и, клауд технологии, приложения и пр. Повечето от компаниите имат национално покритие - мрежите на големите надхвърлят 600 доставчика в цялата страна, аптеки, оптики и стоматолози, каза още Несторова.
В България пазарът е изключително малък и на този етап се развива по свои неписани правила. От застраховки "Заболяване" през 2015 г. са постъпили почти 70 млн. лв., което е само с 3 млн. лв. повече от сумата за 2014 г.. Перспективи за развитие обаче на този етап няма, защото само за последните три години двата основни норматива в сектора - Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, са поправяни над 40 пъти. В резултат дори опитни юристи се затрудняват в търкуването на промените, камо ли голяма компания да реши да инвестира в здравно-осигурителната ни система, каза още Несторова.
