Асоциацията настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст. Едната е насочена към реформа в пенсионната система и ускоряване на
темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените. На второ място от АИКБ искат облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни. Това е записано в
препоръките на асоциацията по повод предстоящото представяне на проект за
бюджет за 2024 година.
В същото време намаляващото и застаряващо население на България поставя под риск пенсионната система и ако не бъдат осъществени необходимите реформи, тя е заплашена от финансов колапс. Необходимо е
поетапно развитие на капиталовия стълб на пенсионната система, така че в дългосрочен период той да бъде капитализиран и да замести в по-голяма степен разходопокривния стълб, каквато беше и идеята
на пенсионната реформа от 2000 година, която беше изоставена през 2005 г., посочват от АИКБ.
АИКБ възразява и не приема разпоредбата на чл. 244 на Кодекса на труда относно въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Въведеният механизъм противоречи на
Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ) и на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз от 19
октомври 2022 година. "За незаконосъобразния български нормативен акт ние сме сезирали МОТ и ЕК."
АИКБ настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната – минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез бипартитно
колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на
минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно договорени МРЗ.
Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 3-ма от 5-ма анкетирани членове на АИКБ смятат, че през 2024 г. минималната работна заплата и максималният осигурителен доход за страната не трябва да
се променят и да останат съответно 780 лв. и 3 400 лв., един от петима анкетирани смята, че МРЗ трябва да бъде повишена до 933 лв., а максималният осигурителен доход - над 3 400 лв. и също един от
петима смята, че МРЗ трябва да бъде повишена, но с по-бавен темп, до нива между 780 и 933 лв.
АИКБ отново се обявява срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, като например: първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност (в редица европейски
държави има период на изчакване, през който не се дължи обезщетение и България следва също да възприеме тази практика); платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство (АИКБ настоява
да се прилага решението на Европейския съд, според което право на платен отпуск има само за периодите, през които е полаган труд); допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар.
"класове", определяни административно от МС; МОД и др., за отменянето на които АИКБ отдавна настоява.
АИКБ принципно не подкрепя никакви мерки за повишаване на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст. Те демотивират работната сила да се включи в пазара на
труда, дезактивират и дезинтересират безработните и майките да започнат работа. И това е в момент, в който българският бизнес отчита дефицит и липса на работна ръка. Настояваме за намаляване на
времето за престой на безработните лица извън пазара на труда чрез съкращаване на срока и/или размера на обезщетенията, казват още от АИКБ.
