На българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнесът не припознава
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска спешно свикване на Националния икономически съвет, на който да бъдат обсъдени въпросите, които забавят внасянето на Плана за
възстановяване и устойчивост, както и фиша за икономическа трансформация. Това стана ясно след проведеното заседание на Управителния съвет на Асоциацията. АИКБ настоява за бързо внасяне на плана и
призовава да се възстановят в пълен размер средствата за пряката подкрепа на инвестициите и иновациите в предприятията, пренасочени към финансови инструменти. "За нас острият проблем е
замразяването на пари за създаване на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска
доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на
инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това, управлявани от свързани лица", заяви председателят на УС Васил Велев.
Според Управителния съвет на АИКБ и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнесът не припознава и по никакъв начин не може да се постигне търсения
от министерството на икономиката ефект. Като пример бяха посочени гаранционните програми на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15% и фондовете за дялово инвестиране, управлявани
от "Фонда на фондовете", където са инвестирани под 14% за 5 години. От началото на Ковид кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да
инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни
инвестиции.
АИКБ категорично подчертава необходимостта от съществено преработване и актуализация на основните програмни документи в сферата на енергетиката и климата, а именно Стратегията за устойчиво
енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., интегрираният план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г., както и свързаните с това национални планове, в т.ч. Плана за развитие на
преносната електрическа мрежа на България. "Въпреки многократните и навременни предупреждения от страна на бизнеса, вече сме свидетели на пагубни за икономиката ни последици от лошо управлявания
процес на договаряне на механизми за капацитет, половинчатите усилия в посока либерализация на електроенергийния пазар, включително нереализирано преразглеждане на проблемни дългосрочни договори.
Ето защо, предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните
институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни
срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г.", настояват от АИКБ. Оттам са убедени, че тази цел е
напълно постижима и дори не е амбициозна при наличието на политическа воля.
На бъдещото заседание на Националния икономически съвет Асоциация на индустриалния капитал в България ще предложи за обсъждане напредъка по изграждането на Единна входна точка (ЕВТ) за подаване на
икономическа информация. Това е проблем, за който бизнеса алармира от повече от 5 години и решаването, на който се блокира за пореден път. НИС трябва да настоява за спешно прехвърляне на
изграждането и управлението на ЕВТ от Агенция по вписванията към Националния статистически институт. Така чрез свързване на системите на НСИ, НАП и Агенция по вписванията бизнеса ще подава
безплатно годишните си финансови отчети на едно-единствено място, посочват от АИКБ. Оттам считат, че създаването на тази Единна входна точка би допринесло за намаляване на административната тежест
върху бизнеса и съответно за подобряване на бизнес климата в страната.
На заседанието на УС беше обсъден и въпросът за промяна на районирането на България на ниво NUTS 2, с което да се даде възможност за пренасочване на повече средства към по-слабо развитите региони у
нас. Новото райониране на ниво NUTS 2 ще премахне видимите отрицателни ефекти от сегашното райониране върху по-слабо развитите области на Югозападен планов район – Благоевградска, Кюстендилска и
Пернишка и Софийска области и ще повиши интензитета на безвъзмездната помощ получавана от ЕС за финансиране на проекти.
