Присъединяването към парично-валутния механизъм няма как да се случи преди 2020 г., смята Георги Кадиев. Според икономиста Десислава Николова влизане в Еврозоната на този етап ще струва твърде скъпо
Трябва ли България да предприеме стъпки за присъединяване към еврозоната и как то би се отразило на икономиката на страната – експерти коментираха темата, след като миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов заяви, че страната отново ще започне преговорите за влизане в парично-валутния механизъм.
Да говорим за влизане в еврозоната преди 2020 г., което би било най-оптимистичният вариант, няма смисъл, коментира пред Би Ти Ви депутатът от БСП Георги Кадиев. Той обясни, че надали страната ще успее да изпълни преди 2017 г. изискването да поддържа бюджетен дефицит до 3% от брутния си вътрешен продукт. "Да приемем, че 2017 г. изпълним всички изисквания, ние ще влезем в чакалнята на еврозоната най-рано през 2018 г. Оттам нататък е възможно да седим там минимум 2 години, а максимум няма", поясни Кадиев.
Народният представител от Реформаторския блок Мартин Димитров определи влизането в еврозоната като безалтернативно. По думите му това е начинът за сериозно намаляване на лихвените проценти и ще доведе до по-евтини кредити, а оттам да помогне повече хора да правят бизнес в България. "Еврозоната, ако се използва по разумния и правилния начин, е нещо, което може да ти помогне да се развиваш по-бързо", изтъкна Димитров. Той също посочи, че няма как страната да влезе в чакалнята на еврозоната в следващите 1-2 години, а също и че не може да се очаква самото присъединяване към механизма да вдигне доходите като с магическа пръчка.
"По-добре е за България все още да не влиза в еврозоната. Членството ще има конкретна цена и тя ще бъде много висока за страната ни", коментира пред "Фокус" икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова. Тя посочи, че в първите години страната ще трябва да плаща около 300 млн. евро капиталова вноска за т. нар. Европейски механизъм за стабилност (около 8 на сто от брутния вътрешен продукт). Според нея икономиката може да поеме тази вноска, но за нея ще бъде непосилен друг разход, който трябва да се направи – държавната гаранция в размер на над 2 млрд. евро.
