Асоциация настоява застрахователите да могат да съдят виновните за ПТП, само ако нямат „Гражданска отговорност“

Случаите, в които компаниите имат право да откажат обезщетение, да бъдат описани в бъдещия Кодекс за застраховането, настояват от сдружението

Застрахователите, платили на клиентите си по „Каско, да бъдат задължени да предявяват регресен иск първо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния за съответното пътно-транспортно произшествие водач, като само при липса на полица за задължителната застраховка претенцията да се насочва лично към причинителя на ПТП-то. Това предлагат от Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътно-транспортни произшествия в свое официално становище, изпратено до председателя на парламентарна Комисия по икономическата политика и до Ралица Агайн, ръководеща управление „Застрахователен надзор“ на КФН. От асоциацията настояват това задължение да бъде записано в бъдещия Кодекс за застраховането.
Причина за искането е фактът, че напоследък Софийски Районен и Софийски Градски съд са затрупани с дела, представляващи регресни претенции на застрахователи изплатили обезщетение по “Каско”, но не получили по извънсъдебен способ стойността на изплатените щети от застрахователя по “Гражданска отговорност”. Поради оформящата се съдебна практика да не се уважават искове по регресни претенции между застрахователите, компаниите, които са платили по “Каско”, предпочитат да завеждат дела директно срещу  застрахованите по “Гражданска отговорност” водачи. Тревожното е, че при тези преки искове виновният за съответното ПТП водачи с валидна полица за “Гражданска отговорност” няма практическа възможност да обезпечи имуществото си. Той трябва първо да плати щетата от джоба си и едва след това може да се опита да си възстанови сумата от своя застраховател по „Гражданска отговорност“, подчертават от асоциацията. Положението се утежнява допълнително от факта, че в този случай в размера на щетата не се включва лихвата за забавено плащане. Освен това, за да заведе дело, гражданинът трябва да плати и държавна такса в размер на 4% от стойността на иска.
В бъдещия Кодекс за застраховане да бъдат описани случаите, в които застрахователят може да откаже да изплати обезщетение, настояват още от асоциацията. В проектокодекса е записано, че отказ може да бъде получен, ако клиентът не е изпълнил задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според юристите на асоциацията обаче застрахователите трябва да имат право да отказват изплащане на обезщетение, само когато неизпълненото от клиента задължение е значително с оглед на покрития риск, а не с оглед интереса на застрахователя. Причината е, че интересът на застрахователя е винаги в разрез с интересите на застрахованите, подчертават от сдружението. Според юристите значително с оглед на застрахователя може да бъде и всяко едно избрано от него действие или ограничение в общите условия, което не е от съществено значение за носеният риск. По този начин страните по застрахователния договор ще бъдат поставени в неравнопоставено положение, при което застрахователя винаги ще има възможност неоснователно да откаже плащане, се подчертава в предложението на асоциацията.