От браншовата организация дадоха своите предложения и бележки по документа
Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване внесе свое становище по публикувания на 4.08.2015 г. за обществено обсъждане проект за Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и обмен на информация.
Наредбата има за цел да уреди много и в същото време разнообразни въпроси, свързани със здравното осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите”, както е посочено в наредбата "и други приходи и лихви в Националната агенция за приходите (НАП).
Всичко това прави наредбата и нейните разпоредби непълни и трудно разбираеми за широкия кръг осигурени лица, считат от пенсионната асоциация. Оттам определят решението на финансовото министерство за такъв обхват на проекта на наредбата като нецелесъобразно.
От БАДДПО се притесняват, че осигурителните взаимоотношения с дългосрочен характер, каквито са отношенията по ДЗПО, могат да се превърнат в средство за извличане на политически дивиденти.
Сложността на въпросите, свързани с избора на начина на пенсионно осигуряване, с прехвърлянето на средства и вноски, с отказа от осигуряване в допълнителните задължителни пенсионни фондове,
изискваше всички те да бъдат уредени в отделна наредба, без препращането към допълнителни решения на министъра на финансите, се казва още в становището. Според него проектът на финансовото
министерство съдържа значителни съществени недостатъци, непълноти и противоречия.
Предвижда се осигурените лица, които изберат да прехвърлят средствата си от Универсален пенсионен фонд (УПФ) в Сребърния фонд, както и обратното, да подават заявлениe. От пенсионните козпании
посочват, че уредбата на въпроса е доста семпла и лаконична, за разлика от сега действащата Наредба на Комисията за финансов надзор. В новата наредба липсват различни идентификационни данни, които
са задължителен реквизит на заявленията. Това за НАП може да не е проблем поради факта, че тя разполага с тази информация, но е проблем от гледна точка на правата на осигуреното лице и идеята за
негов информиран избор. На практика това означава, че лицата могат да упражнят правото си на избор без дори да знаят в кой ФДЗПО е тяхната партида, респективно кое ПОД го управлява. Това в
съчетание с липсата на каквато и да е отчетност към осигурените лица за размера на техните средства, които се прехвърлят от УПФ към Сребърния фонд, респективно от ППФ към ДОО и съответното
документиране, означава невъзможност за тяхната информираност и контрол относно техни лични средства, както и за евентуални бъдещи претенции за възстановяване на тези суми в пенсионен фонд. Тази
празнота е още на ниво ЗИДКСО, но по никакъв начин не се търси нейното преодоляване на ниво настояща Проектонаредба, гласи становището на асоциацията.
В Проектонаредбата липсва уредба на въпроса, свързан с постъпването на вноските за УПФ след подаване на заявлението в НАП, гласи друга бележка на пенсионната асоциация. В практиката има редица
случаи на значително забавяне на постъпването на вноските, както и обратната хипотеза - последващи възстановявания на вече преведени неправомерно вноски. Така напр., при прехвърляне на средства на
осигурено лице в Сребърния фонд за определен период и последващо негово решение отново да възобнови осигуряването си в УПФ, възможно е броят на вноските, постъпили във фонд "Пенсии" на ДОО да бъде
значително по-голям от броя месеци на престой в Сребърния фонд (поради вноски за стари периоди). Впоследствие, когато се изчислява пенсията от ДОО и нейното намаление поради наличие на осигуряване
в УПФ (ако лицето избере да запази осигуряването си в УПФ до края) и с оглед начина на изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 от ЗИДКСО, това лице ще бъде ощетено с всяка вноска,
постъпила в повече за този период на престой в Сребърния фонд.
В Проектонаредбата липсва уредба на заварените случаи - напр. как ПОД да действат при подадени заявления за прехвърляне между ФДЗПО, управлявани от различни ПОД, и процедурата по тяхното
разглеждане и по прехвърляне на средствата още не е приключена. Това обуславя евентуално отлагане влизането в сила на наредбата след приключване на едно пълно тримесечие, какъвто период се визира в
Наредбата на КФН. Това може да създаде правен хаос между различните подзаконови актове, приемани от различни органи, а като цяло отново е налице предложение за цялостна уредба на всичките въпроси и
последици, възникващи от приемането на ЗИДКСО.
Един от основните недостатъци на така предложената проектонаредба е липсата на уредба, касаеща контрола в процеса на избора, относно действията на НОИ и НАП по приемането на заявленията, по
прехвърлянето на средствата на осигурените лица и т.н. Така стои въпросът и относно изискването за нотариална заверка на подписа върху заявленията на осигурените лица. Такава нотариална заверка
трябва да има не само при упълномощаване на друго лице, но и на личния подпис на осигуренито лице. Този режим трябва да се прилага така, както понастоящем се прилага съгласно Наредбата на КФН за
прехвърляне от фонд във фонд. От гледна точка на контрола заслужава да се отбележи предлаганата разпоредба, според която НАП ще «представя на пенсионносигурителното дружество информация за
приетите и отхвърлени заявления по ал. 1», т.е. за лицата, които искат да възобновят осигуряването си в пенсионен фонд. От текста излиза, че НАП има право да отхвърля заявления на осигурени лица,
но никъде в наредбата не се посочва на какви основания това може да бъде направено. В Наредбата на КФН основанията за отказ на заявленията за прехвърляне от фонд във фонд са уредени в най-големи
подробности. В проектонаредбата няма уредба, а това означава, че няма и съответни възможности за прекратяване на процедурата по избор, за отегляне на заявленията за избор или възобновяване, което
също прави предлаганата наредба непълноценна особено по отношение на правата и интересите на осигурените лица.
В проектонаредбата липсва каквато и да е уредба на контрола от ПОД и евентуалните техни действия за информацията, която те ще получават от НАП, така напр. при несъответствия или непълнота на идентификационни данни на лицата, както и при подаване дори на фалшиви заявления и др., което крие сериозен риск от застрашаване на интересите на осигурените лица.
В проектонаредбата липсва регламентация за задължението и срока, съгласно които НАП да превежда получените вноски от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.
Проектонаредбата демонстрира нагледно коренно противоположния подход на регламентация за заложените в нея изисквания, които следва да присъстват при подаване на заявленията от осигурените лица,
които се осигуряват в УПФ или ППФ, направили избор да се осигуряват само във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО). Тук императивно заложен реквизит при заявленията от визираните
действащи два нормативни акта е нотариалната заверка на подписа на лицето, което подава заявлението. Мотивът за тази регламентация е именно да се създаде по-голяма сигурност както за автентичността
на документа, така и по отношение защитата на осигуреното лице (респективно лицето избрало ФДПО за първи път), че осигурителните му права няма да бъдат накърнени и същото ще се осигурява в
конкретно избрания от него ФДПО, тъй като в повечето от случаите се касае за прехвърляне на не малки парични суми. В единия случай се касае за възможен "сблъсък" на частен интерес, относно
привличането на осигурени лица, поради което изискването за наличие на нотариална заверка на подписа изглежда на пръв поглед повече от оправдано и може би това е бил аргументът такава заверка в
заявленията от проекта на Наредба да не се изсква. Не така обаче стоят нещата в практически аспект, тъй като винаги е възможен натиск, особено там, където държавата може да упражни властнически
правомощия – държавни институции и ведомства, дружества с държавно участие и т.н., в които на практика трудова дейност осъществяват стотици хиляди служители. При наличието на изискване и от
нотариална заверка, подобен натиск вследствие на който едно лице да прехвърли средствата си от ФДПО във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване въпреки волята си, би бил много по-трудно
реализируем. Също така, ще е налице и различно третиране на лицата, от гледна точка на паричния разход, който макар и минимален ще следва да бъде направен за осъществяване на нотариалната заверка,
в случаите на промяна на участие от един ФДПО в друг, в сравнение със случаите, когато прехвърлят средствата си във фонд "Пенсии" на ДОО.
По отношение режима, регламентиращ възобновяването на осигуряването в УПФ е налице твърде неизчерпателна уредба, считат от асоциацията.
Неприемливи и дори недопустими са правата и отговорностите, които Наредбата възлага както на МФ, така и на министъра на финансите. Особено внимание заслужава и разпоредбата, според която НАП се
задължава да уведомява Министерството на финансите «за лицата, които са възобновили осигуряването си в универсален пенсионен фонд.» Че тази разпоредба противоречи на разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване, а и на Закона за личните данни и по тези причини е недопустима, това е ясно. Възникват обаче редица основателни съмнения и въпроси. Това проява на незнание и некомпетентност
ли е, или това е преднамеренно и целенасочено действие за натиск към осигурените лица, питат от асоциацията. Нима експертите и ръководителите на МФ не знаят, че сега и НАП, и НОИ и ПОД нямат право
да предоставят подобна информация на трети лица в т.ч дори на роднини – съпруг, съпруга и т.н., освен на такива които са изрично упълномощени за това. Нима може да се допусне, че личната информация
за осигурителния статут на осигурените лица може да бъде достояние за неизвестен брой служители на МФ. Нима не се оценява обасността от злоупотреба с подобни дани за осигурените лица.
От БАДДПО предлагат и конкретни бележки и промени по проектонаредбата. Текстът на становището може да бъде намерен ТУК.
