Българската икономика се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г., като положителен принос за растежа ще окаже вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос. Това се казва в на БНБ "Макроикономическа прогноза", цитиран от БНР.
Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо правителствено потребление. За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги.
БНБ прогнозира, че растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) ще се ускори до 3,2% през 2025 г., след което да се забави до 2,9% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.
Централната банка очаква годишната инфлация да се забави през тази година до 2,2%, след което да се ускори до 2,8% през 2025 г., преди да се забави до 2,6% в края на 2026 г.
В същото време средногодишна инфлация ще достигне 2,5% през 2024. г., преди да се ускори до 2,7% през 2025 г. и през 2026 г.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
По отношение на прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-голямо от прогнозираното нарастване на потребителските цени за целия прогнозен хоризонт. Рисковете произтичат от потенциалното реализиране на по-високи от заложените в техническите допускания международни цени на енергийните и неенергийните суровини. Предпоставка за по-висока от прогнозираната инфлация е евентуалното по-бавно и ограничено пренасяне на допусканите понижения на международните цени на енергийните суровини върху крайните потребителски цени в условия на силно потребителско търсене, както и запазващият се растеж на разходите за труд на фирмите. Друг риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от потенциално утвърждаване на по-големи от заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.
