С така създадения механизъм за наблюдение и отчетност се цели да се формализира процесът на оценката на рисковете при кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти
На свое заседание УС на БНБ разгледа "Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка
с рисковете пред банковата система". Аналитичният материал посочва, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхраняване на буфери в банковата система е създадена
устойчивост по линия на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите.
Същевременно, налице е изразен кредитен растеж преди всичко в сегмента на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. В тази връзка УС на БНБ разпореди на банките и клоновете, извършващи
дейност в страната, прилагането на следния минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти:
1. Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;
2. Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
3. Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
4. Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
5. Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
6. Максимален срок по договора за кредит (матуритет).
С решението се утвърждават определенията и начина на изчисляване и се въвежда тримесечна отчетност за тези показатели на индивидуална и на консолидирана основа.
С така създадения механизъм за наблюдение и отчетност се цели да се формализира процесът на оценката на рисковете при кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти. БНБ ще предприема последващи
надзорни действия въз основа на резултатите от тази оценка.
През 2023 г. банковата система продължи да се характеризира с висока капиталова и ликвидна позиция, с ниско ниво на необслужвани кредити (NPL) и с растяща доходност и ефективност. Съотношението на
базовия собствен капитал от първи ред (CET1) е 20.07% в края на 2023 г., а общата капиталова адекватност (CAR) нарасна до 21.65% към 31.12.2023 г. Това обуславя превишение на капитала над
регулаторните изисквания и капиталови буфери в размер на 3.3 млрд. лв. (3.9% от рисковите експозиции), като близо 60% (1.9 млрд. лв.) от обема на капиталовия излишък се определя от значимите
институции. Показателите за ликвидност коефициент на ликвидно покритие (LCR) и отношение на нетно стабилно финансиране (NSFR) значително надвишават регулаторните изисквания от 100%, като в края на
2023 г. LCR е 242%, а NSFR – 161%. Ликвидният буфер е в размер на 53.0 млрд. лв., като близо 70% (38.1 млрд. лв.) е присъщ на значимите институции. Характерно за по-малко значимите институции е
поддържането на по-високи съотношения на LCR и NSFR спрямо системните нива. Същевременно продължи намаляването на брутните необслужваните кредити и аванси в балансите на банките до 3.9 млрд. лв. и
на техния дял в общите кредити и аванси до 3.62%. Това се дължеше, от една страна, на операциите на банките по отписвания и продажби на необслужвани кредити, а от друга – на растежа на обема на
кредитния портфейл. Степента на провизираност остава на адекватно ниво от около 50%. Съотношението за цена на риска, определено на текуща база главно от направените разходи за обезценка като
процент от общия обем на брутните кредити и аванси, подлежащи на обезценка, е на ниво от 0.81%. Печалбата на банковата система в края на 2023 г. възлиза на 3.4 млрд. лв., което обуславя нарастване
на показателите за рентабилност на капитала (ROE) и активите (ROA) до 17.01% и 1.98%, респективно. От своя страна показателят за ефективност, изразен като дял на разходите за дейността
(административни, амортизация и вноски във фондове за преструктуриране и схеми за гарантиране на депозитите ) в общите оперативни доходи се свежда до под 40%. Малко над 75% (2.6 млрд. лв.) от
размера на печалбата се генерира от значимите институции. Спрямо ЗИ и ПМЗИ в ЕНМ, банковата система в България оперира с по-високи нива на капитал и ликвидност, с малко по-слабо кредитно качество и
с по-висока рентабилност и ефективност. Бизнес моделът на банковата система е изграден върху стабилен и органичен растеж подкрепен от устойчив прираст на депозитите и по-специфично на финансирането
от частния сектор. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния
сектор съответно се е повишило с 43.1 млрд. лв. Ръстът на депозитите е особено изразен през последните две години, което обособява годишен растеж на активите и частното кредитиране от по над 10%.
Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е 71% и 85%, респективно.
Секторът на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти (ЖНИ) се характеризира с продължителен темп на нарастване, който е особено изразен през последните две години. В края на 2023 г. салдото на
това кредитиране достига до 22.0 млрд. лв., като годишното изменение е в размер на 3.7 млрд. лв. (19.9%). Кредитирането в този сегмент е концентрирано в значимите институции, които имат пазарен дял
от близо 80% (17.9 млрд. лв.) Годишният темп на нарастване на кредитите, обезпечени с ЖНИ за банковата система се увеличава от 10.1% в края на 2020 г. до 15.0% и 16.1% през следващите две години и
се ускорява до 19.9% в края на 2023 г. Темпът на растеж за значимите институции е сходен със системата, като през 2023 г. поддържа минимален прираст. При по-малко значимите институции годишното
изменение е с намаляващ темп от третото тримесечие на 2021 г. и достига до 14.7% в края на разглеждания период. Брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с ЖНИ възлиза на 5.2 млрд. лв.
през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г. За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв. С основен принос при новоотпуснатите кредити,
обезпечени с ЖНИ имат значимите институции, които поддържат дял от поне 80%. Делът на кредитирането, обезпечено с ЖНИ остава на ниско ниво спрямо общите активи и кредитите и авансите на банковата
система, като липсва преекспонираност на банките към сегмента. В края на 2023 г. делът на кредитите, обезпечени с ЖНИ в общо активи е 12.6%, а в общо кредити и аванси – 20.7%. Изменението на
дяловете спрямо 2022 г. е минимално.
Кредитното качество на кредитите, обезпечени с ЖНИ остава на добро ниво на фона на дългосрочна тенденция на понижение на необслужваните кредити като обем и дял. В края на 2023 г. брутните
необслужвани кредити се свеждат до 332 млн. лв., което представлява съотношение на NPL от 1.5%. Спрямо юни 2015 г., обемът на NPL се е редуцирал над 5 пъти, а съотношението намалява с над 17
процентни пункта. Степента на провизираност остава адекватна на ниво от 50%. От своя страна, съотношението на кредити със значително увеличение на кредитния риск (фаза 2) по МСФО 9 е в размер на
8.1% в края на периода.
През 2023 г. кредитната активност на търсенето на жилищни ипотечни кредити се засилва, особено в последното тримесечие на годината. Растящата активност се запазва и през първото тримесечие на 2024
г. Независимо от това тримесечният обем на одобрените искания за кредити от страна на банките остава с плавен ръст. Делът на одобрените искания за кредит се запазва под 50% и дори намалява до 46% в
края на Q1 2024 г.
