Според БНБ, ако банките не са привилегирована страна при събирането на задължения, това неминуемо ще затрудни и забави принудителното изпълнение на неиздължени кредити и ще натрупа загуби във финансовия сектор
Българската народна банка е внесла днес в Конституционния съд свое становище по конституционното дело, образувано по искане на омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, съобщиха от БНБ.
В чл. 417 от ГПК се урежда издаването на заповед за изпълнение на заявителя - кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението и възражението срещу заповедта не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или убедителни писмени доказателства.
От БНБ обаче не са съгласни с това тълкуване. Позицията на централната банка е, че „банките са единствените търговски дружества, които имат изключителното право по занятие да извършват публично привличане на влогове и други възстановими средства и същевременно да предоставят кредити и друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“. Освен това „за банките са предвидени редица изисквания за извършване на дейността, постоянен надзор и отчетност“.
Поради тези причини от БНБ заключават, че заради „специфичната правна уредба, рисковете и обществената значимост на банковите операции, не може да се говори за неравнопоставеност на банките, другите юридически лица и гражданите, тъй като не е налице еднаква, по своя характер, изисквания и правен режим, стопанска дейност“.
Според БНБ, ако банките не са привилегирована страна при събирането на задължения, „това неминуемо ще затрудни и забави принудителното изпълнение на неиздължени кредити и ще натрупа загуби във финансовия сектор и то в ситуация на продължаваща банкова и икономическа криза в Европайския съюз“. Нещо повече, „добавянето на пречки от правен характер към вече влошената събираемост на банкови кредити в страната, предизвикана от затрудненото финансово състояние на предприятията и домакинствата, неминуемо ще подкопае стабилността на банкова сектор в България“.
В становището на БНБ се посочва още, че „забавянето и влошаването на кредитите, съчетано с възможността за незабавна изискуемост на банковите влогове, дори когато същите са с уговорен срок, би довело до влошаване на финансовото състояние на банките, намаляване или преустановяване на кредитирането и заплаха от неплатежоспособност на банки със системен ефект върху целия сектор и икономиката на страната като цяло“.
В заключение, БНБ посочва, че „атакуваната разпоредба е и в обществен интерес, тъй като осигурява бързо и евтино приключване на процедурите пред съда относно безспорни по своя характер парични вземания, при облекчаване работата на съдебната система и натрупване на най-малко лихви и разноски за длъжника, в сравнение с продължителния и скъп общ исков процес“.