С влизането в еврозоната няма да загубим от спестяванията в лева, посочи Петър Андронов
"Всички критерии, които трябва да изпълним формално за присъединяване към "чакалнята" на еврозоната, отдавна са изпълнени, но уви, за съжаление, това не са всички изисквания – вече има и нови,
които, макар и неформализирани, стоят много сериозно на масата. Те са свързани с други теми, които не са само финансови". Това каза в предаването "Преди всички" по БНР Петър Андронов, председател
на Асоциацията на банките.
"Макар и финансово да изглеждаме в добра кондиция и да сме готови да влезем, политически също – имаме като че ли най-добрата диспозиция за всичките години, откакто сме в ЕС, все пак трябва да сме
умерени оптимисти, да сме предпазливи, за да не създаваме излишни високи очаквания."
В отговор на въпрос за устойчивостта на българската банкова система Петър Андронов посочи, че от фалита на КТБ досега са се случили много неща – оценката на качеството на активите на банките,
същественото подобряване на кредитните им портфейли и намаляването на дела на лошите кредити (по официална статистика той e паднал под 10%). "Българската банкова система не е по-стабилна или
по-нестабилна от средноевропейската. Тя е в добра кондиция, използва добрите години на растеж, за да подсили своя капитал", подчерта Андронов:
"Не мисля, че всички други страни-членки на еврозоната, които бяха приети преди нас, непременно имаха по-стабилна и по-солидна банкова система, по-скоро ЕЦБ и изобщо страните от еврозоната са
предпазливи и ще се вглеждат абсолютно във всеки елемент, който формира нашата среда, включително не само финансов и банков, за да избегнат неблагоприятни събития, каквито имаше например в Гърция и
в други страни-членки, чиито банкови системи впрочем са доста по нестабилни от нашата".
Петър Андронов прогнозира, че до края на годината лихвите ще останат на сегашните си нива: "Бидейки във валутен борд, ние зависим от политиката на Европейската централна банка, а тя ще започне
повишение на лихвените равнища, когато се увери, че има инфлация в еврозоната по-висока от 2% и то устойчиво. Тоест, ние наблюдаваме индекс, индикатор, който е даже извън нашата юрискдикция, и от
него можем да съдим какви действия предстои да предприеме ЕЦБ. Накратко най-вероятно, съдейки по досегашните стойности на инфлацията, на растежа в еврозоната, на безработицата, на растежа на
заплатите, по-вероятно е до края на годината наистина лихвите да останат на сегашните нива, но с все по-голям и нарастващ потенциал за корекции нагоре през следващата година от ЕЦБ. Такова е
консенсусното очакване на всички на международните пазари".
Тенденция на увеличаване на спестяванията в евро не се регистрира, българите правят това в периоди на нестабилност, посочи още Андронов. При влизането ни в еврозоната няма да има загуби на
спестяванията в лева,защото ще запазим сегашния фиксиран валутен курс и те ще се трансформират по него, поясни банкерът.
