Европейската икономика ще затъва все по-дълбоко в рецесията, убедени са евроскептиците
Кризата в еврозоната свършва. Така поне твърди председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу.
Пред португалски дипломати в края на миналата седмица той заяви, че „усещането за риск в еврозоната е отминало”. Според Барозу за инвеститорите е станало ясно, че европейските лидери са решени да
направят всичко необходимо, за да спасят еврото, сочи анализ на Christian Science Monitor, цитиран от CNBC и Дарик.
Ще бъде ли обаче 2013 г. запомнена като годината, в която кризата в еврозоната свърши и се избегна колапс на единната валута и излизане на страни членки?
Или скептиците ще се окажат прави, че европейските политици просто са си спечелили малко време и през 2013 г. дори по-богатите ще усетят болезнените последствия от мерките за икономии, а
европейската икономика ще затъва все по-дълбоко в рецесията.
Барозу не е единственият, който изразява оптимизъм по отношение на кризата. Миналия месец германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че най-лошото от кризата вече е отминало. Според
германско проучване по-голямата част от бизнес организациите споделят този оптимизъм.
Броят на инвеститорите, които смятат, че през настоящата година една или повече държави може да напуснат еврозоната, е около 25%. Въпреки че процентът остава висок, той бележи спад спрямо
отчетените през ноември 33%.
Сред хората, които най-много допринесоха за повишаването на оптимизма за излизане от кризата, е Марио Драги.
Президентът на Европейската централна банка обяви през лятото на 2012 г., че неговата институция ще направи всичко необходимо, за да спаси еврото. Малко по-късно беше обявена програмата на ЕЦБ за
изкупуване на облигации на по-тежко засегнатите от кризата държави. Това изглежда убеди финансовите пазари, че няма защо да се залага на разпадане на еврозоната.
Според някои обаче все още предстои да бъдат решени сериозни проблеми. Един от тях е конкурентноспособността. Има огромни различия между страните в еврозоната по производителност и разходи за
труд.
Според проучване на Световния икономически форум сред най-добре представящите се държави са Финландия - на 3-то място от 144 държави, и Германия – на 6-то място. В същото време Португалия е на
49-та позиция, а Гърция – на 96-та. Реално няма как мерките за съкращаване на разходите да намалят тези различния.
Според немския икономист Петер Бофингер реформите в Южна Европа са неизбежни, но Германия би могла да помогне за преодоляване на големите различия между отделните страни членки. Така например може
да повиши доходите с 5% през тази година и да вдигне пенсиите.
Бофингер, също като Барозу, е привърженик на идеята за общи еврооблигации, като средство за набавяне на евтин ресурс за страни като Гърция и Португалия. Германският канцлер Ангела Меркел обаче
неколкократно се обяви против подобна мярка, тъй като тя изисква по-голяма фискална и икономическа интеграция.
Друг актуален въпрос, върху който ще се фокусират европейските политици в следващите месеци, е затягането на бюджетния контрол. Преди да отпуснат допълнителни средства на по-бедните членки,
богатите държави от еврозоната ще настояват по какъв начин да се харчи финансовата помощ. С особена сила това важи за Германия, където Ангела Меркел ще се бори за още един мандат и съответно не
иска да бъде обвинена в пилеене на средствата на данъкоплатците.
Много от тежко ударените от кризата страни обаче започват да губят търпение. Португалският президент не пропусна да отбележи в новогодшната си реч, че условията, поставени от ЕС и МВФ в замяна на
помощта им, са „социална несправедливост” и са довели до „спад на икономиката и понижение в приходната част”.
През тази година се очаква още Кипър да стане поредната държава от еврозоната, която ще получи спасително финансиране.
Според икономистите обаче, най-сериозно притеснение поражда Франция. Страната не прави нищо, за да повиши конкурентноспособността си и е държавата, в която се работи най-малко от всички в
еврозоната, коментира германският икономист Ларс Фелд.
Управляващите в Германия не скриха разочарованието си в последните месеци от неефективните действия срещу кризата на френския президент Франсоа Оланд. Сериозен удар през 2013 г. ще бъде, ако
втората най-голяма икономика в еврозоната продължи да затъва.
