Най-важното е да има проследяемост, идентификация и отговорност, считат експерти
Търговци продават колбаси и месо в интернет без никакъв контрол, показа проверка на NOVA, пише в. Монитор. Суджуци и луканки, произведени в домашни условия, се предлагат свободно в сайтове с обяви.
Домашните майстори ни привличат с оферти за конски суджук, магарешка пастърма, телешка луканка, биофиле "Елена” и дори кайма на атрактивни цени. Търговец на домашни суджуци, произведени в
Пловдивско, уверява, че месото е качествено, а суджуците - безопасни, и признава, че ги коли сам в обора. "Лично аз си ги правя - 13 лв. струва, а сухите са по 20 лв. за килограм. В магазина искат
30-35 за боклуци, а домашното месо - аз си го гледам”, каза онлайн продавачът, който не се представя с името си.
Никой не контролира продажбите на домашни мезета и колбаси в интернет, защото все още няма законови изисквания към този тип търговия и всеки носи лична отговорност, ако си купува месо онлайн.
"Пазарът в интернет е необхватен, извършва се контрол на някакъв извадков принцип, както и при сигнали от граждани, които ние получаваме. Тогава започваме разследване от наша страна, за да проучим
точно от къде постъпват към потребителите тези продукти, съответно уведомяваме и други компетентни органи. Това са нерегламентирани продажби", заяви Иван Енчев от "Контрол на храните”, БАБХ,
цитиран от NOVA. По думите му между 1500 и 6000 лв. е санкцията на нерегистриран обект за търговия и производство. В обявите обаче информация за произхода на месото трудно откриваме. "Обявяват, че
са домашно производство. Не знаем какво е вложено в този продукт - дали има добавки, които са забранени, има ли алергени”, поясни Енчев.
Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите, коментира за "Монитор", че никога не би си купил подобен продукт. Според него потребителите трябва много да внимават какво
купуват не само през Интернет.
Богомил Николов от "Активни потребители" пък смята, че няма разлика между продажбите по Интернет и на тротоара. По думите му, не бива да се стига до забрана и посочи за пример пласмента на
традиционни храни във Франция, където нямат проблеми с това. "Да се забранят фермерските продукти би било голяма грешка, защото почти ги нямаме. Най-важното е да има проследяемост, идентификация и
отговорност", каза той за "Монитор".
Относно салмонелата, засечена наскоро в пилешко месо от Полша, д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните обясни пред БНР, че са пропуснати 7 предупреждения за заразата и партидата е
стигнала до България.
