На дневен ред е въвеждането на т.нар. "стабилни монети"
Дванадесет години след появата на биткойн съществуват близо пет хиляди криптовалути, чиято обща капитализация към този момент надхвърля $2 трлн. Дали рекордно високата цена на първата криптовалута
ще продължи да чупи нови рекорди може единствено да гадаем. Факт е обаче, че именно тя популяризира технологията на разпределения регистър с данни, която намира приложение и извън сферата на
криптовалутите. Умните договори са един от примерите за това. Популярност набира и практиката за привличане на финансиране чрез емитиране на криптотокени – една своеобразна репрезентация на
стойност в цифрово изражение. Това посочва, цитиран от БТА, доц. д-р Недялко Вълканов от катедра "Финанси" на Икономическия университет – Варна, по време на Третата обучителна сесия в рамките на
международния проект "A FINancial Supervision and TECHnology compliance training programme” (FIN-TECH), в който варненският ВУЗ си партнира с водещи университети и изследователски центрове от
Европейския съюз. Събитието за блокчейн технологиите и предизвикателства пред финансовото регулиране се състоя на 15 и 16 април 2021 г. с участието на експерти от Комисията за финансов надзор,
представители на Българската финтек асоциация и други специалисти от практиката.
Според доц. д-р Вълканов, традиционните финансови институции (търговските банки) също проучват възможностите на новата технология и вече предлагат на своите клиенти блокчейн базирани пилотни
продукти при разплащанията, търговското финансиране и др. Не остават назад и централните банки, които обмислят емисия на свои цифрови валути. На дневен ред е въвеждането на т.нар. "стабилни
монети”, които представляват своеобразен хибрид между традиционните фиатни пари и твърде изменчивите и рискови от ценова гледна точка криптовалути.
На форума се дискутира и темата за внедряването на блокчейн технологиите за нуждите на нормативното съответствие (compliance). Определено внимание заслужава надеждната клиентска идентификация
(KYC), особено в политиките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Как блокчейн технологията би подпомогнала процеса по осигуряване на ефективна идентификация?
Едно от най-перспективните ѝ приложения представляват споделените бази от данни. Високата степен на сигурност и защита на данните позволява сигурно споделяне в реално време на клиентска информация
между отделни трети страни – финансови институции, регулатори, оператори на платежни системи и т.н. Този процес се стимулира от бързото развитие на регулаторните технологии (РегТех) – събирателно
понятие, обобщаващо използването на високите технологии с цел разработване на различни софтуерни решения за покриване на все по-сложните регулаторни изисквания. Постоянно се увеличава и броят на
ангажираните в този процес компании. Според някои прогнози до 2024 г. инвестициите в този сегмент се очаква да надхвърлят $635 млрд., т.е. пет пъти повече спрямо тези през 2019 г.
Разбира се, все още сме далеч от пълното автоматизиране на финансовия надзор и поверяването му в ръцете на роборегулатори. Въпреки това обаче, благодарение на най-новите технологии финансовото
регулиране е на прага на своята технологична революция, която със сигурност ще преформатира неговия облик. А да не забравяме, че сме близо и до ерата на квантовите изчисления.