Проблемът засяга близо половината от безработните
Делът на бедните в България не се е променил през последните пет-шест години, като над една пета от хората остават под линията на бедността. Основната причина за това е безработицата, въпреки че има и много рискови социални групи, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Запазват се и големите различия между отделните области, като в регионите с по-добри икономически показатели бедността и неравенството в доходите са по-малки, показват още данните. Според анализаторите устойчивите нива на бедност означават, че проблемите са структурни и постигането на качествена промяна ще бъде голямо предизвикателство.
В годините на растеж и на откриване на нови работни места между 2005 и 2008 г. средният доход, а оттам и линията на бедността са се покачили два пъти. Относителният дял на бедните обаче е останал сравнително непроменен (виж графиката) - 21-22%. След 2009 г. се наблюдава негативна тенденция на леко намаляване на линията на бедността, което означава реално обедняване на средната класа, като в същото време относителната бедност остава сравнително стабилна, показва анализът на ИПИ. Около една десета от хората изостават чувствително от средната класа и именно при тази група има видимо влошаване и тенденция за покачване на относителния им дял.
Данните показват още, че макар относителният дял на бедните да е по-висок при децата до 17 години и възрастните над 65 години, голяма част от бедността се проявява в групата на хората в трудоспособна възраст. Това най-вероятно говори за проблеми на пазара на труда и показва, че ниската икономическа активност и ниската заетост са основни фактори за бедността, посочват анализаторите.
В същото време бедността сред работещите е около 7% - т.е. три пъти по-ниска от средната за страната, докато при безработните близо половината са бедни. Това ясно показва, че когато говорим за бедността в страната, говорим предимно за невъзможността за намиране на работа сред част от трудоспособното население, а работещите бедни, колкото и често да се фокусира вниманието върху тях, съвсем не са сред най-рисковите, коментират от ИПИ.
В годините на кризата доходите на бедните са пострадали повече от доходите на богатите, показват още данните. Това се вижда от лекото покачване на съотношението между доходите на най-богатите 10% и най-бедните 10%, въпреки че като цяло нивото се запазва около 10 пъти. Задълбочаващата се разлика се обяснява с огромната загуба на заетост, която е засегнала най-вече нискоквалифицираните работници.
Разликите между регионите на страната са значителни, и то измерени по няколко показателя. Например линиите на бедност в отделните области могат да се разминат до над два пъти, какъвто е случаят със София и Търговище. Почти шест пъти пък достигат разминаванията, ако върху отделните области се наложи линията за бедност за страната. Така в София бедни се оказват 7%, докато във Видин делът им достига 42%.
Данните показват, че в по-богатите области, т.е. там, където има по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението и заетостта е по-висока, делът на хората, попадащи в уязвимата група, обикновено е по-малък. Това показва, че повечето работни места водят и до свиване на подоходното неравенство.
Те вдигат средния доход и летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия, пише в анализа. Според авторите му това е още един аргумент защо фокусът на политиката за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не върху политиката на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, а това оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони, смятат те.
