Вулканичните изригвания забавят глобалното затопляне
Вноските на Австралия и Белгия в Зелените фондове, съответно 166 милиона и 63 милиона щатски долара, позволиха този механизъм за помощ на развиващите се страни да преодолее във вторник символичния праг от 10 млрд. долара.
Тези съобщения бяха възприети благоприятно в Лима, където до края на седмицата се водят преговори за изготвяне на многостранно споразумение (за края на 2015 г.) за ограничаване на глобалното затопляне.
Помощите за страните от Юга, най-силно изложени на въздействието на изменението на климата и с ограничени средства за тяхното решаване, е един от най-противоречивите въпроси в преговорите.
"Зелените фондове" е само един от механизмите, които трябва да допринесат за достигане на тези 100 милиарда годишна помощ от 2020 г., но има предимството, че е вече оперативен и разбираем за всички.
Този фонд, захранван от дарения или заеми, ще финансира действия за намаляване на емисиите на парникови газове, включително борбата срещу обезлесяването и проектите, за да се адаптират към неизбежните последици от изменението на климата, като например нарастващото равнище на океаните, предаде БГНЕС.
На този механизъм, обещан през 2009 г. в Копенхаген от богатите страни, му трябваше много време да се задейства. Първата вноска в него бе направена на 20 ноември.
Обещаните 10 млрд трябва да осигурят средствата за фондовете между 2015 и 2018 г. Нови вноски може да бъдат обявени в Лима, където до 12 декември продължава годишната конференция на ООН за климата.
Развиващите се страни настояваха общите вноски да достигнат 10 милиарда долара преди Лима, за да могат така богатите страни да покажат своята ангажираност към обещанието си.
Петнадесетина страни вече са внесли средства. Сред тях са Япония и Съединените американски щати (по 1,5 милиарда щатски долара всяка), Франция и Германия (1 милиард), Швейцария и Южна Корея (100 милиона), Дания (70 милиона), Норвегия (33 милиона), Чехия (5,5 милиона).
Останалата част от финансирането, което би трябвало да позволи годишната помощ да достигне 100 милиарда до 2020 г. остава неясно и е в основата на разгорещените дискусии в Лима.
Вулканичните изригвания се възможно обяснение за 15-годишната "пауза" в глобалното затопляне. Това сочат данните от проучвания на американски учени, цитирани от изданието Nature Geoscience.
Изследвано е влиянието на 17 сравнително малки изригвания през новото хилядолетие върху температурата при земната повърхност.
Учените отбелязват, че частиците сяра, изхвърлени в атмосферата при изригванията на вулканите, отразяват слънчевата светлина и служат като препятствие по пътя на слънчевата светлина към повърхността на планетата.
Досега климатолозите игнорираха охлаждащия ефект на вулканичната дейност
Нарастването на средната температура на въздуха беше забавено от 1998 г., независимо от увеличаването на парниковите емисии в атмосферата. Данните от измерванията влязоха в противоречие със съществуващите модели, разработени от климатолозите. Това породи поредните съмнения за това доколко има глобално затопляни и дали то е свързано с човешката дейност.
