Минус на новия Кодекс за застраховането е и, че не включва възможността за т.нар "Бонус-малус"система
В 12-те най-развити европейски страни няма изрична забрана за сключване на онлайн застраховки, каквато е предвидена в новия Кодекс за застраховането. Това заяви председателят на Българската
асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров на дискусията "Прелом в застраховането”, организирана от вестник "БАНКЕРЪ”. Съорганизатори на събитието са Асоциацията на българските
застрахователи и Фондация "Проф. Д-р Велеслав Гаврийски".
Поводът за конференцията е проектът за нов Кодекс за застраховането, който мина на първо четене през бюджетната комисия на парламента.
Тодоров изрази недоумението си, че в днешни дни, когато се говори за онлайн правителство и електронно гласуване, както и че хората могат да си купуват акции по интернет, не бива да се забранява
най-масовата застраховка "Гражданска отговорност” да не може да се сключва по интернет.
Отношение по въпроса взе и бившият заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) в периода от 2010-а до 2014 година Борислав Богоев. Според него, забраната е чисто лобистки текст,
който единствено ще затрудни клиентите на застрахователните дружества. Още повече, че над 60% от домакинства у нас имат достъп до бърз интернет, изтъкна бившият заместник-председател на КФН.
Владимир Тодоров добави, че новият Кодекс за застраховането не включва възможността за т.нар "Бонус-малус"система, с която застраховката се прави не върху отделния автомобил, а върху конкретния
водач. По думите му в кодекса е залегнала наредба, която след време да обърне внимание на този въпрос, но тя няма да бъде в духа на норматива.
Отношение по двата въпроса взе членът на Софийската адвокатска колегия Антоанета Димоларова.
Тя заяви, че в целият Европейски съюз гражданската отговорност е върху конкретния автомобил и неговия регистрационен номер, а не върху шофьора.
"Застраховката е структурирана върху регистрационния номер и гарантира, че всяка държава членка отговаря за нейно моторно превозно средство и че ще покрие обезщетенията. Водеща идентификация е
моторното превозно средство. Това е философията на гражданската отговорност. Как застрахователят ще се организира и какво конкурентно предимство ще има, е въпрос на конкуренция между
застрахователните компании", обяви Димоларова.
Тя допълни, че одобрява възможността шофьорите да сключват онлайн застраховки, но това решение трябвало да вземат от Асоциацията на българските застрахователи.
Приемането на новия Кодекс за застраховането предвижда "Зелена карта" да се издава безплатно заедно с полицата за застраховка "Гражданска отговорност". Това пък разясни икономистът и бивш
заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов по време на форума. Така на практика с новите текстове се забрана застрахователят да договаря или да изисква допълнителна
премия или доплащане за издаването на сертификат "Зелена карта", която гарантира покритие на щети извън пределите на България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са
членове на системата.
Друго предложение е свързано с въвеждането на минимален лимит от 10 млн. лева при произшествия, при които има тежки телесни повреди или смърт независимо от броя на пострадалите лица.
Предвижда се и удължаване на срока на договора, който сега се сключва за една година. Промяната предвижда да се въведе уредба за автоматично продължаване на договорите, сключени за една година.
Наред с това се въвежда и възможността за предварителното покритие, която досега се предлагаше единствено на база индивидуална договорка.
Несъмнено обаче най-важната промяна в новия Кодекс за застраховане е свързана с въвеждането на "Платежоспособност 2", което се прави в изпълнение на европейска директива, посочи Гълъбинов. В него
се въвеждат нови режими за определяне на капиталовите изисквания, за определяне на резервите, за определяне на границата на платежоспособността, за финансовата стабилност на застрахователните и
презастрахователните компании. Въвежда се изискване платежоспосбността да бъде изчислявана по такъв начин, че да гарантира спеждането на риска от неплатежоспособност до 0.5% в рамките на една
година.
Освен това всички застрахователи, които извършват дейност по животозастраховане и заедно това имат лиценз за предлагане на застраховака "Злополука" или "Заболяване" да поддържат минимален капитал,
който е равен на сбора от минималното капиталово изискване по "Животозастраховане" и "Общо застраховане", т.е. въвеждат се много по-сериозни изисквания за капитал. Придобиването със заемни средства
ще бъде подложено на преглед на финансовата стабилност на заявителя за придобиването на такова участие, за да се изключи рискът от придобиване на участие в дружество от лица, които нямат възможност
да го подкрепят в условията на финансови затруднения, обясни още бившият заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Гълъбинов подчерта още, че се въвеждат и по-строги изисквания към документите на застрахователя, информационните му системи и качеството на данните в него. Те отново са свързани с информацията,
която ще се изпраща в Комисията за финансов надзор.
Другата част от измененията са свързани със защита на потребителите. Промените тук са аналогични на тези при пенсионните дружества и с техните клиенти. Като цяло те целят подобряване на
обслужването, по-кратки срокове на изплащане на обезщетенията, както и за отговор по жалби и по неуредени спорове между потребителите, застрахованите лица и самите застрахователните компании. Наред
с това се въвеждат и по-строги правила за застрахователните брокери, тъй като посредниците са много важни в комуникацията с крайните клиенти.
Една застрахователна компания може да бъде фалирана за три месеца, ако един от предлаганите текстове в новия Кодекс за застраховането бъде приет. За това предупреди бившият заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН) в периода от 2010-а до 2014 година Борислав Богоев по време на форума. Той уточни, че тази поправки дават правомощия на заместник - председателя на КФН да
преизчислява резервите на застрахователните компании, като преценява еднолично дали един актив е годен или не. Ако една застрахователна компания фалира, тя ще повлече редица други проблеми както в
застрахователния сектор, така и в целия финансов сектор. Богоев даде като пример началото на кризата в Гърция, която е започнала с фалита на няколко застрахователни компании и призова текстът да
бъде преразгледан и тези правомощия да бъдат отнети от заместник-председателя на КФН.
В новия Кодекс за застраховането трябва да има баланс, за да не отиваме в крайност и да защитаваме интереса само на застрахователите или само на крайните потребители. Това каза народният представил
от Реформаторския блок Мартин Димитров на дискусията.
"Застраховането е изключително важно, защото българинът разчита на държавата, което е крайно време да бъде променено като манталитет. Държавата не може да бъде гарант по събития, за които човек сам
не е решил да включи застраховка", изтъкна депутатът.
Той коментира, че духът на новия кодекс е за по-добра платежоспособност и по-пълни покрития при рискове, но изрази опасения дали това няма да се отрази на крайната цена за потребителя.
Димитров помоли участващите да дават съвсем конкретни бележки. "Философските възражения са нещо прекрасно. Но ако не харесвате текста "А", кажете как да бъде изменен, за да отговаря на вашите
представи", коментира Димитров.
