В Европа няма по-нещастни от нас
Нямаме някакво драстично снижение спрямо 2021 г. в усещането за щастие на българите. Това показва четвъртото годишно национално представително изследване, посветено на личното и общественото щастие
в страната ни, предаде БНР. Обобщеният индекс на щастието, който изследването "Индекс на щастието: България 2022 г." регистрира, е 56 точки от максимално възможни 100. Проучването се представя по
инициатива на списание "Мениджър". То се подготвя за четвърта поредна година по задание на медията от агенция G Consulting. Целевата група е населението на страната на възраст над 18 години,
направено е сред 1000 респонденти, с пряко стандартизирано интервю. Периодът на провеждане е 22-31 март 2022 година. Извадката е представителна за населението на страната. Според Любов Кирилова и
Валя Данкова, експерти от Happiness Academy, "българите традиционно се въртим около стотното място, което е показателно за сравнението с останалите страни в света. В Европа няма по-нещастни от нас.
Това е въпрос на размисъл. 56 точки от 100 не са никак много, въпреки че попадат в графата "почти щастливи" според социологията."
"Реакцията и промяната, вследствие от пандемията, в България не е много различна от тази в останалите държави, в които е направено изследването. Там също има леко снижение на усещането за
щастие.
Това, което можем да кажем е, че при нас традиционно социалната подкрепа от най-близкото обкръжение е може би индикаторът, по който сме най-щастливи и сме много по-щастливи от останалите страни в
Европа.
Семейството и близките приятели за българина са това, което му е помагало да оцелее и в най-трудните ситуации.
Това, от което сме най-нещастни е стандартът на живот, качеството на околната среда, интеграцията в местните общности и държавното управление.
Младите хора са най-щастливи, колкото по-възрастни, толкова по-нещастни стават, а най-нещастни са хората над 70 години, но това не е само в България, а навсякъде. Въпреки това, в резултат от
пандемията в последните две години има много изследвания в световен мащаб, че много млади хора страдат от психични проблеми като депресия, тревожност и паник атаки. Може би те бяха най-силно
засегнати от пандемията, бяха им подрязани крилата в момента, в който трябваше да отлетят."
"Бежанците казват, че приоритетите им се пренареждат. Разбираш, че може би има едно единствено важно нещо – близките ти и ти самия да сте здрави и на сравнително сигурно място.
Другото, което аз искам да добавя от наша гледна точка на хората, които помагаме, доказано е, че когато помагаме това ни прави радостни и щастливи."