Заедно с унгарците показваме най-ниско доверие към приятелите си
43% от европейците отчитат като положителна нарастващата роля на дигитализацията, особено по отношение на банкиране и лични финанси вследствие на COVID-19, сочат данните от проучване на Mastercard
за 2020 година. През този година двама от всеки пет европейци правят повече финансови трансакции онлайн или чрез приложения. Банките остават най-надеждният източник за хората, когато търсят
информация за управлението на парите си. На този европейски фон България е на второ място по осведоменост тема "отворено банкиране" (Open Banking) – 68%, след Италия – 70%, при
преобладаващо ниско ниво на запознатост относно този модел на финансови услуги.
През 2020 г. се наблюдава цялостен по-голям фокус върху достъпността и гъвкавостта на решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания, в сравнение с миналата година, когато на преден план са били
спестяването на време и простотата на същите решения. Това може да се дължи на променящите се приоритети вследствие на пандемията – сега европейците възлагат по-голяма тежест на достъпността,
особеностите на начина на живот и ефективността на разходите, спрямо 2019 г.
"Ситуацията около COVID-19 ускори процесите – много неща, които биха отнели години, се случиха в рамките на месеци. За кратък период от време много дейности преминаха в електронна среда, просто
защото нямаше друг начин – говорим и за бизнеси, и за нашия личен живот. Радвам се, че и това проучване отличава страната ни, като фактор в развитието на финтех сектора в Европа. Вярвам, че това се
дължи на бързо напредващите технологични компании, желанието на банките да предоставят най-добрата услуга на своите клиенти и доброто партньорството между всички тази екосистема", коментира Ваня
Манова, мениджър на компанията за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Паралелно с всепризнато нарастващата роля на дигитализацията, европейците все още се отнасят положително към традиционните банки и финансови институции, като четири от всеки пет от тях вярват, че
физическите банки ще съществуват и след 10 години. В България това е особено силно изразено, като страната дава най-висок процент – 91% българи споделят мнението, че традиционните банки ще
присъстват в страната ни и след десетилетие.
Като ключови предимства на решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания европейците изтъкват, че: спестяват време (63%), лесни са за употреба (57%) и са подходящи за начина им на живот –
мобилни, динамични, забавни и гъвкави (33%). У нас 98% биха обмислили използване на дигитални банкови решения: 44%, заради сигурността; 37%, заради удобството; 34%, заради по-ниски такси и
привилегии.
България изпъква с най-висок процент граждани, които биха обмислили преминаване към дигитална банка в бъдеще (54%) при 39% средно за Европа. Също така, процентът на българите, които биха преминали
към дигитална банка в близките 12 месеца, се е увеличил повече от 2 пъти спрямо миналата година – от 10% до 26%, при средно 23% за Европа.
Българите имат най-силно положително отношение (62%) към новите технологични решения, които са безопасни и улесняват финансовите им операции, като последствие от промените в ежедневието заради
COVID-19. За сравнение, най-нисък е интересът към нови решения в Германия и Нидерландия (35%), като при тях е най-висока удовлетвореността от традиционното банкиране и съществуващите решения за
плащане и не искат да променят нищо – 17% от германците и 18% от нидерландците посочват този отговор. Като допълнителна функционалност, от която биха се възползвали, половината българи посочват
единно приложение, което на едно място да показва информация за сметки и спестявания от всичките им банкови акаунти.
За сметка на силно положителното отношение към нововъведенията като цяло, европейците показват ниско ниво на запознатост относно решенията около отворено банкиране (open banking), които
Европейските регулатори прилагат в последните години. Това ще позволи на трети страни да достъпват информация за банкови сметки и разплащания, след изрично упълномощаване от страна на потребителя,
което ще създаде по-добро клиентско изживяване и по-лесно и бързо преминаване от един на друг доставчик на финансови услуги. 40% от европейците не са запознати с тези решения, като при българите
този процент е 32%. Като цяло, 68% от българите са чули за промените, 26% от тях се определят като добре запознати с темата, а 43% признават, че въпреки че са осведомени, не са запознати в
дълбочина.
"За гражданите open banking няма голямо значение като терминология или през какъв канал ще бъде доставена информацията, по-скоро фокусът им е върху това как ще им даде добавена стойност в
ежедневното банкиране и в множеството услуги на пазара. За момента най-напреднали от гледна точна на open banking са Англия и пазарите в Европа, които се развиват най-бързо – Франция, Италия и
Полша. Това, което се очаква в България в тази посока, е че няколко банки разработват продукти, които се планира да стартират през 2021 г. Те ще бъдат фокусирани основно върху account aggregation –
крайните клиенти ще получат възможност да добавят на едно място акаунтите от различни банки. Два от проектите в България се фокусират и върху възможността сами да определяме бюджетни рамки на база
продуктовите категории, за които харчим през месеца", каза Найден Маречков, директор "Развитие на продукти".
Относно бъдещето на банките, интересът към "банки без клон", тоест към изцяло дигиталните банки се увеличава, като склонността на европейците да използват такава банка нараства от 19% на 28% тази
година спрямо миналата. Безопасността и сигурността на дигиталните банкови решения вече са с намаляваща тежест за европейците (51% през 2020 г., спрямо 67% през 2019 г.), а същевременно се повишава
интересът към отстъпки и ниските разходи (33% през тази година, спрямо 28% през миналата).
Като основен източник на достоверна информация относно управлението на парите си повечето хора все още изтъкват банките със 71% доверие от страна на българите и 61% от страна на европейците като
цяло, а най-слабо е доверието за такава информация към колегите 11% средно. По темата за доверието, българите и унгарците показват най-ниско доверие към приятелите си, като 77% от тях не биха
споделили банковите си детайли с тях, спрямо 63% спрямо за Европа.
Най-новото проучване за дигиталните платежни услуги е проведено сред близо 10 000 граждани от 12 европейски .
