Българите, чехите, унгарците, поляците, словаците, словенците и румънците биват най-често командировани в Германия, Франция, Белгия, Холандия, Австрия и Италия
За периода 2010-2011 година българите са били сред най-честите командировани работници в ЕС, сочи статистика, разпространена от Европейската комисия.
Отчита се, че за този период броят на командированите работници в Общността е нараснал със 70 на сто спрямо данните за 2009 година. Най-често работници се командироват от Словения, Румъния, Латвия, Естония, Литва и България. По чист брой на командированите на челните места са Германия, Полша, Унгария и Словакия.
Българите, чехите, унгарците, поляците, словаците, словенците и румънците биват най-често командировани в Германия, Франция, Белгия, Холандия, Австрия и Италия. Нарастването в броя на командированите от 2009 до 2011 г. се наблюдава най-чувствително сред гражданите на Словения (138 на сто), Румъния (127 на сто), Латвия (117 на сто), Естония (83 на сто), Литва (73 на сто), България (70 на сто).
Комисията отбелязва, че командирован работник или служител е онзи, чийто работодател е регистриран в дадена държава от ЕС и който и изпратен временно да извършва трудовата си дейност в друга държава от Общността. По последни данни в ЕС има 1,2 милиона командировани работници. Една четвърт от тях са заети в областта на строителството.
Според законодателството на ЕС командированите трябва да извършват дейността си при спазването на изискванията за максимална продължителност на работното време, минималното време за почивка, минимум платени почивни дни, минимални надници (включително за извънреден труд), условия на труд. ЕК днес предложи мерки за укрепване в приложението на тези правила.
Комисията предлага стъпки за повишаването на осведомеността на командированите, повишаване на сътрудничеството между националните власти, изясняването на определението за командирован служител, определяне на наказания за установените нарушения. Говорителят на ЕК Джонатан Тод уточни, че ако в понеделник няма съгласие по тези промени, те няма да могат да бъдат утвърдени от Европейския парламент преди изборите през май догодина.
