През последните 16 години средната продължителност на вземане на пенсията е малко над 9 години
Средната продължителност за получаване на една лична пенсия нараства – това сочи анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) за периода 1992-2008 г. Нарастването е от 16,6 години през 1992 г.
до 19,6 години през 2008 г.
През последните 17 години общо за всички видове пенсии средната продължителност за получаване на една лична пенсия се увеличава от 18,2 години през 2000 г. до 21,5 години през 2016 г., т.е. с 3,3
години. При мъжете нарастването е с 2,9 години - от 15,5 години в началото на периода до 18,4 години в неговия край, докато при жените началната и крайната продължителност за получаване за периода
са съответно 21,2 и 24,5 години, което е нарастване с 3,3 години, сочи още анализът.
До 2006 г. разликата между двата пола по отношение средната продължителност за получаване на една пенсия намалява от 5,7 години през 2000 г. в полза на жените до 4,9 години през 2005 г. и 2006 г.
От 2007 г. тенденцията отново се обръща и в резултат на това през 2016 г. съотношението е 6,1 години в полза на жените. Това показва, че средната продължителност за получаване на една пенсия при
жените се увеличава по-бързо, отколкото при мъжете.
Средната продължителност за получаване на една лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за трета категория труд за периода 2000-2016 г. нараства от 16,7 години през 2000 г. до 25,8 години през
2016 г., като при мъжете тя е съответно 15,4 години и 22,6 години, а при жените – 18,1 години и 27,3 години. Основната част от тези лица са се пенсионирали по отменения Закон за пенсиите преди 2000
г., когато законовата пенсионната възраст за придобиване право на пенсия е била 55 години за жените и 60 години за мъжете. По данни от регистъра на пенсиите средната ефективна възраст на
пенсиониране за починалите през 2000 г. е била 56,4 години за жените и 60,4 години за мъжете, като през следващите години тя остава почти непроменена. През 2013 г., например, е 55,5 години за
жените и 58,9 години за мъжете.
Сравнявайки данните за продължителността на получаване на една лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и данните за средната продължителност на предстоящия живот за възрастите, равни на
законовата възраст за придобиване право на пенсия за жените и мъжете, през изследвания период, се открояват подобни тенденции. Например, средната продължителност на предстоящия живот за 1980 г.
(според данни на НСИ) е била 22,66 години за жените на 55-годишна възраст и 15,92 години за мъжете на 60-годишна възраст. Тези данни за 2000 г. са съответно 23,82 години за 55-годишните жени и
16,07 за 60-годишните мъже, а за 2015 г. - 25,83 години за 55-годишните жени и 17,14 за 60-годишните мъже.
Изследвайки средната продължителност за получаване на личните пенсии по пол за периода, прави впечатление, че жените получават пенсия за осигурителен стаж и възраст по-дълго време от мъжете. При
това, тенденция е да се увеличава разликата в годините за получаване на пенсия за двата пола, което е обусловено от по-високия темп на нарастване на продължителността на живот при жените отколкото
при мъжете. Така например, през 2000 г. жените получават 2,7 години по-дълго пенсия отколкото мъжете, а през 2016 г. тази разлика вече е 4,7 години.
За периода 2000-2016 г. възрастта за пенсиониране на жените по чл. 68, ал. 1 КСО е 55 години и 6 месеца през 2000 г. и достига 61 години и 8 месеца през 2016 г., като нарастването е с 6 години и 2
месеца. При мъжете възрастта за пенсиониране се изменя от 60 години и 6 месеца през 2000 г. до 63 години и 8 месеца през 2016 г. За периода 2000-2016 г. възрастта за пенсиониране на жените по
чл. 68, ал. 1 КСО е 55 години и 6 месеца през 2000 г. и достига 61 години и 8 месеца през 2016 г., като нарастването е с 6 години и 2 месеца. При мъжете възрастта за пенсиониране се изменя от 60
години и 6 месеца през 2000 г. до 63 години и 8 месеца през 2016 г.
Средната продължителност за получаване на една лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 2000-2016 г. се характеризира с тенденция за намаление в началото и увеличение в края на
периода. От 2000 г. до 2006 г. е изразителна тенденцията на намаление, съответно от 12,7 години през 2000 г. до 7,1 години през 2006 г., след което постепенно нараства до 10,8 години през 2016 г. В
този случай влияние оказва съществувалата до 2005 г. възможност пенсионерите да променят вида на пенсията си – от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст да преминат към инвалидна
пенсия, която поради по-високия осигурителен доход се отпускаше в по-голям размер. За 17-годишния период средната продължителност за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
се е понижила средно с 1,9 години. При мъжете тя намалява с една година (от 10,8 години през 2000 г. до 9,8 години през 2016 г.), а при жените - с 3,2 (от 15,1 години през 2000 г. до 11,9 години
през 2016 г.). Разликата в продължителността за получаване на този вид пенсия между двата пола е в полза на жените, които в началото и края на периода получават пенсията си съответно 4,3 и 2,1
години по-дълго от мъжете.
За периода 2000-2016 г. средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване постепенно се увеличава от 48,6 години през 2000 г. до 53,0 години през
2016 г. Аналогична е тенденцията и отделно при двата пола. При мъжете средната възраст на пенсионерите в началото на периода е 49,7 години, а в края - 53,8 години, като нарастването е с 4,1 години.
Повишението при жените е с 4,8 години - от 47,2 години през 2000 г. до 52,0 години през 2016 г. Като тенденция увеличението на средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за
инвалидност поради общо заболяване е свързано с нарастването на изискването по отношение пенсионната възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Хората в по-високите
възрастови групи имат по-висока заболеваемост и при невъзможност да изпълнят условията за пенсионна възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст се ползват от правото си на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Средната продължителност за получаване на една лична пенсия за трудова злополука и професионална болест се характеризира с колеблива тенденция на увеличение - от 22,9 години през 2000 г. до 33,7
години през 2016 г. Сходна е тенденцията и при разпределението по пол, като при мъжете средната продължителността бележи ръст от 25,3 години през 2000 г. до 32,9 години през 2016 г., докато при
жените за същия период тя расте от 21,7 до 35,3 години. Продължителността за получаване на една лична пенсия за трудова злополука и професионална болест е сравнително висока поради факта, че този
вид пенсия обикнове-но се отпуска пожизнено следствие на необратими заболявания или травми в резултат на трудовата злополука и професионалната болест.
Разликата в продължителността на получаване на пенсия за трудова злополука и професионална болест между двата пола в началото на периода е в полза на мъжете, които през 2000 г. я получават 3,6
години по-дълго отколкото жените, докато в края на периода тя е в полза жените – те получават пенсия 2,4 години по-дълго от представителите на "силния" пол.
Средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за трудова злополука и професионална болест за периода 2000-2016 г. се изменя в границите от 42,9 до 48,6 години. Изменението по години
е непоследователно, като средната възраст от 47,0 години през 2000 г. намаля-ва до 42,9 години през 2006 г., след което постепенно нараства до 48,6 години през 2016 г. При мъжете средната възраст
при новоотпуснатите лични пенсии за трудова злополука и професионална болест намалява от 46,5 години през 2000 г. до 43,1 години през 2006 г., след което също нараства - до 46,6 години през 2016 г.
Подобна е тенденцията и при жените, за които възрастта намалява от 48,1 години през 2000 г. до 42,3 години през 2006 г., след което се покачва до 53,5 години през 2016 г.
Сравнителният анализ по видове пенсии показва, че средната продължителност за получаване на една лична пения за разглеждания период е най-дълга за пенсионерите с пенсии за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест от 19,7 години до 33,7 години. Пенсионерите с пенсии за осигурителен стаж и възраст получават своите лични пенсии за по-кратък период от време – от 16,7
години до 25,8 години, а най-малка е продължителността на получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване - от 7,1 години до 12,7 години.
Сравнителният анализ по видове пенсии за трудова дейност за периода 2000-2016 г. показва следните изводи:
• Средната продължителност за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (трета категория труд) нараства с 9,1 години, като при жените ръстът е с 9,2 години, а при мъжете със 7,2
години;
• Увеличава се разликата в продължителността на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст (трета категория труд) между двата пола в полза на жените, които през 2000 г. получават 2,7
години по-дълго пенсия отколкото мъжете, а през 2016 г. – 4,7 години;
• Средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст нараства с 5,4 години;
• Средната продължителност за получаване на лична пенсия за инвалидност и общо заболяване се понижава с 1,9 години,като при жените намалението е с 3,2 години, а при мъжете - с една година;
• Намалява разликата в продължителността за получаване на пенсия за инвалидност и общо заболяване между двата пола в полза на жените, които през 2000 г. получават 4,3 години по-дълго пенсия
отколкото мъжете, а през 2016 г. – 2,1 години;
• Средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване нараства с 4,4 години;
• Средната продължителност за получаване на лична пенсия за трудова злополука и професионални болести нараства с 10,8 години, като при мъжете ръстът е със 7,6 години, а при жените с 13,6
години;
• Средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за ТЗПБ се повишава с 1,6 години.
