По последни данни на БНБ в края на януари 2014 г. привлечените средства на граждани и домакинства в банковата система достигаха до 39,9 млрд. лв., като само за месец се увеличиха с 642 млн.лв.
Спестяванията на домакинствата продължават да бъдат с най-висок дял от всички привлечени суми в банковата система (близо 54% от тях), отчита Десислава Николова, Финансов анализатор в MoitePari.bg.
С най-голям брой според официалната статистика в края на декември са депозитите с размер до 1000 лв. Привлечените суми по влогове в лева до този размер възлизат на общо 909 257 лв., а бройката им е 7 718 598 бр. С най-голям брой са и депозитите в евро до 1000 лв. Тяхната бройка е далеч по-малка от тези в лева, като възлизат на 721 192 бр. Спестяванията в евро са сравнително по-равномерно разпределени, както можете да видите от графиката.
Българският лев става все по-предпочитан сред домакинствата. Анализ на статистиката показва, че от 2010г. насам домакинствата предпочитат да държат спестяванията си в банките, в лева. Ако до преди 4 години преобладаваха депозитите в евро, то в момента тенденцията се е обърнала и предпочитанията клонят към депозитите в национална валута. Така например ако през март 2010 г. съотношението на депозитите в лева към тези в евро е било 47,30%:52,80% в ползва на еврото, то по последни данни в края на декември съотношението вече е 57,75%:42,25% в полза на левовите.
Една от основните причини за предпочитанието на домакинствата към лева е сравнително по-високия лихвен процент, в сравнение с този, предоставян по евровите депозити. Макар разликата между лихвите по депозити в лева и евро да се стопява все повече, лихвите по депозити в лева си остават по-високи от тези в евро. Според данни на БНБ в края на януари 2014 г. лихвата по срочни депозити със срок над 6 до месеца в лева е 4,20% или с 0,36 п.п. по-висока от лихвата в евро със същия срок.
От данните става ясно също, че от януари 2009 г. лихвите по срочни депозити започват плавно да се понижават. За период от 4 години годишните лихвени проценти по най-масовите депозити в лева (тези със срок над 6 до 12 месеца) са се понижили с 4,15 п.п. (от 8,35% през януари 2009 г. на 4,20% в края на януари 2014 г.). Спадът на лихвите по евровите депозити е по-плавен, тъй като поначало лихвите по тези депозити бяха с около пункт, пункт и половина по-ниски. За същият този период лихвите по срочни депозити в евро на домакинства са се понижили с 2,85 п.п.
В кои банки са спестяванията ни? Водещ мотив гражданите и домакинствата да влагат на депозит спестяванията си в банка, освен добрите лихвени условия, е и доверието, което имат към конкретната институция. Клоновата мрежа и нейното разположение също имат значение, както и други вторични фактори като например ниво на обслужване и др. Прави впечатление, че банки със сравнителни ниски лихвени проценти привличат голям дял депозити. Разбира се размерът на лихвения процент също е водещ мотив при избор на банка. Пример в това отношение е Корпоративна търговска банка, известна със сравнително високите лихви по срочни и безсрочни депозити. Трезорът се измества все по-напред в класацията на банките, привлекли най-много депозити. Само допреди година банката беше на 6 позиция в тази класация.
В заключение искаме да добавим, че лихвите по депозити и спестовни сметки в бъдеще най-вероятно ще продължат тенденцията си към понижаване. Това означава, че хората с депозити, които искат да извлекат полза от спестяванията си е време да помислят за друг тип инвестиция. Лихвени проценти по депозити от 7-8% годишно не е нормално явление в икономиката. При нормални обстоятелства в най-добрия случай лихвата неутрализира влиянието на инфлацията върху спестяванията.
