Страната ни падна до 45-о място и се изравни с Монголия, Никарагуа и Израел
Буксуващата съдебна реформа е един от основните фактори, които допринасят за лошата икономическа среда в България. Това става ясно от последния доклад на института "Фрейзър" за икономическата
свобода по света. Докладът е издание за тази година, но стъпва на данни от 2014 г., пише в. Сега. Макар да подобрява незначително общата си оценка, страната ни пада надолу в класацията и в глобален
мащаб, и сред страните - членки на ЕС. Това означава, че докато ние оставаме почти на едно място, в други страни условията за бизнес бързо се подобряват.
Според новия индекс България дели 45-а позиция (от 159 страни) с Израел, Монголия и Никарагуа с по 7.39 точки от 10 възможни. В сравнение с миналогодишното издание на индекса резултатът на страната
ни се увеличава с пренебрежимите 0.04 точки, но въпреки това падаме назад в класацията с три позиции. Любопитното е, че България е изпреварена не само от страни като Естония, Литва и Латвия, но и
от Грузия и Албания. Двойно по-напред - на 22-ро място, е Румъния, макар тя да има съвсем малка преднина със 7.66 точки. Още по-неприятен е резултатът в сравнение с останалите страни от ЕС, където
се сриваме от 15-о място през миналата година до 20-о място сега.
Основната причина за отстъплението е неспазване на върховенството на закона и липсата на независимост на съда. България има едва 5.05 точки като оценка за съдебната система и правото на
собственост. Според анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ), който вчера представи резултатите от тазгодишната класация, това е доказателството за несъстоялата се съдебна
реформа.
Освен това дали бизнесът може да разчита на сигурна защита от съдебната система класацията измерва още 4 стойности - работата на правителството, стабилността на парите, свобода на международната
търговия и "регулирането на кредита, труда и бизнеса". В категорията, оценяваща изпълнителната власт, се забелязва минимална промяна спрямо предходната година - повишение с 0.01 точки. Подобрението
е в частта на правителствените разходи, които въпреки това остават най-ниско оцененият елемент на категорията. От друга страна, с 10 точки е оценено данъчното облагане на доходите заради плоския
данък. В изследването обаче не са включени параметрите на осигурителната система, която всъщност е най-голямата тежест върху труда.
Показателят "стабилни пари" също ни отрежда добра позиция - 9.24 точки, които показват и ниски нива на инфлация. Оценено е и това, че не се ограничава обмяната на валута и възможността за свободно
поддържане на банкови сметки в чужда валута. Сравнително висока - 8.02 точки, е оценката ни по свобода на международната търговия. Плюс са членството в ЕС и общата митническа тарифа на общността с
трети страни.
Влошаване на ситуацията спрямо предходната година обаче се отчита в засилващите се регулации. Като пречки за икономическа свобода се оценяват намесата в кредитния пазар, скъпата бюрокрация,
множеството административни изисквания към бизнеса, определянето на минимална работна заплата, големият брой регулации при наемането и освобождаването на работници и не на последно място -
корупцията.
СРАВНЕНИЕ
Според ИПИ по-високата икономическа свобода означава повече доходи и по-ниска бедност. Страните в челото на класацията имат почти 8 пъти по-висок БВП на човек от населението в сравнение с
изпадащите. А най-бедните 10% от населението на икономически най-свободните страни са два пъти по-богати от най-бедните 10% в държавите с влошена икономическа свобода. Тя е свързана и с по-висока
продължителност на живота, както и със зачитане на политическите и гражданските свободи. В челото на класацията са Хонконг, Сингапур, Нова Зеландия, Швейцария и Канада, а в дъното - Венецуела,
Аржентина, Конго и Либия.
