Правилните концептуални решения – първи основен метод за намаляване на сеизмичния риск при сградите
В сеизмично активните райони на планетата, включително и в България, земетресенията и последствията от тях са най-катастрофалните природни бедствия.
Обяснението е в спецификата на явлението земетресение – краткотрайно и силно въздействие с изключително не хуманни последствия върху значителни по площ територии, каза проф. д-р инж. Йордан Милев от Строителния факултет на УАСГ, Катедра Масивни конструкции по време на международната конференция за катастрофимното застраховане, която продължава в София хотел Балкан.
През последните десетилетия се наблюдава тенденция за увеличаване на щетите от земетресенията, която се обяснява с три главни фактора. Първият е свързан с големия ръст на човешките и материали ресурси в силно земетръсните райони, които едновременно са много благоприятни в климатично отношение и богати на природни дадености.
Вторият фактор се обуславя от очевидното подценяване на реалната земетръсна опасност, водещo до принизяване и даже елиминиране на противоземетръсните мерки, преди всичко в строителството.
Третият фактор опира до възможностите на науката да предлага достатъчно ефективни решения за намаляване на последствията, преди всичко, да предсказва земетресенията и характеристиките на очакваните силни земетръсни въздействия, да предлага сигурни методи за обезпечаване на строителството.
Въпросът за същинското прогнозиране - едновременното определяне на силата, мястото и времето на земетресението все още няма еднозначно решение в световен мащаб, въпреки сериозните изследвания в последните 50-60 години в страни като Япония САЩ, Русия, Китай и др. Това не означава безпомощност в борбата срещу земетръсната стихия.
Особено важен е фактът, че земетръсната опасност е природна даденост и все още не може да бъде контролирана от човека, а сеизмичният риск зависи от човешкия фактор и може да бъде управляван. В много от земетръсно застрашените страни, включително и в България, има надеждно решение на най-важната част от прогнозната задача - къде и колко силни земетресения могат да се очакват. Използването на такива оценки и съвременните методи на сеизмичното инженерство могат да намалят в много голяма степен щетите и жертвите при земетресение.
Стратегията за намаляване на сеизмичния риск включва, като основни, две задължителни стъпки: създаването на съвременни карти за сеизмичната опасност на дадена територия и строителство, съобразено със сеизмичната опасност – антисеизмично строителство.
Карта на сеизмичния риск в България
От сеизмологична гледна точка, България е разположена в Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, характеризиращ се с висока сеизмичност. В исторически план, в България са документирани силни земетресения. Най-силното земетресение е с магнитуд 7.8, реализирано в югозападната част на страната. Силни земетресения (с магнитуд 7 и по-висок) са станали и в североизточна и южна България. Освен това, сеизмичността на териториите на съседните страни, Гърция, Турция, Бивша Югославия и Румъния (особено силно е сеизмичното въздействие на междиннофокусните земетресения в област Вранча, Румъния) оказва съществено влияние върху оценката на сеизмичния опасност за територията на България.
Проф.д-р инж. Милев обаче пояснява, че проектирането на здание с височина над 50-60 м е изключително сложно занимание, за което са необходими специфични познания в конструирането. По думите му проектирането на 100-етажна сграда не е еквивалентно на проектирането на 10-етажна – това са две качествено различни задачи.
Една от особеностите е, че за високи сгради се прилагат специфични конструктивни системи, които не са характерни за конвенционалните.
