Жертвите са основно от малки населени места с висока безработица и бедност и млади хора, напускащи специализирани институции
България остава основен източник на лица, трафикирани в Европа според доклад на Съвета на Европа за периода от 2011 до 2014 г., представен днес. Докладът призовава специално внимание да се отдели на ситуацията с ромското малцинство в страната, както и се финансират адекватно отговорните органи за борба с трафика на хора.
България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора. Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата жертви на трудови злоупотреби. Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.
Групата от експерти за дейности срещу трафика на хора (ГРЕТА), изготвила доклада, отговаря за прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от подписалите я държави и оценката на предприетите от тях мерки.
"Продължават да се срещат случаи на трафикиране на бременни жени с цел продажба на новородени бебета, като нов феномен за страната е и трафикът на млади жени с цел сключване на фиктивни бракове", пише още в доклада. Има информация и за случаи, по-специално в ромските и изолирани общности, че новородените деца също не се регистрират при раждане.
Жертвите са основно от малки населени места с висока безработица и бедност и млади хора, напускащи специализирани институции. Лицата все по-често се набират по интернет, през уебсайтове с обяви за работа, за онлайн запознанства, социални медии и др.
Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.
По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи. Числата обаче включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.
"Много от жертвите не свидетелстват, защото се срамуват или се страхуват от стигматизиране", коментира изпълнителният секретар на Конвенцията на Съвета на Европа за борба срещу трафика на хора Петя Несторова.
България трябва да обърне внимание на групите в най-голям риск да станат жертви на трафик на хора като ромските малцинства, децата и хората с увреждания. Идентификационната система за жертвите не е достатъчно ефективна, за да обхване онези лица, които не са в контакт с отговорните власти, пише още в доклада.
Недостатъчното финансиране за доставчиците на социални услуги за жертвите на трафик и липсата на приюти за тези лица също са проблем, смятат от ГРЕТА.
"Приоритет трябва да бъде гарантирането на достатъчен брой места за всички жертви на трафик, които имат нужда от безопасен подслон", пише в доклада. Два подобни центъра са били затворени в страната, а българското законодателство не предвижда и достатъчен срок за възстановяване на жертвите на трафик, който според Съвета на Европа трябва да бъде минимум 30 дни.
В коментарите си ГРЕТА многократно акцентира върху необходимостта България да предвиди недискриминативно отношение, съответно грижа и подслон и за мъжете, жертви на трафик на хора, защото практиките у нас в момента са недостатъчно добре развити и в нарушение на поетите от страната международни задължения по Конвенцията.
България освен това трябва да създаде законодателство, което да позволява да не се налагат санкции на жертвите на трафик, като се взема предвид, че са принуждавани да извършват незаконна дейност.
