Липса на осезаем напредък в подобряването на икономическата среда, на ефективността в публичните услуги, в ограничаването на корупцията
Това са основните изводи от представянето на България в международните класации, сочи изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) и фондация "Фридрих Науман".
Като цяло липсва напредък в подобряването на условията на живот и бизнес в страната. При подобен застой перспективите за бъдещето не са оптимистични, а решаването на предизвикателствата не може да се отлага, тъй като няма нито време нито ресурси, предупреждават експертите от ИПИ и "Фридрих Науман".
Тазгодишното изследване обхваща седем отделни международни класации: за правенето на бизнес на Световната банка; за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум; за човешкото развитие на ООН; за възприятието за корупция на Transparency International; за икономическата свобода на института Fraser, друго изследване за икономическата свобода на фондация Heritage и американския вестник Wall Street Journal; изследването на образованието PISA.
България показва особено слаби резултати в Индекса за възприятие за корупцията, където оценката за страната е под половината от максималната. Особено голям проблем е подкупността в съдебната система, както и зависимостта на съдилищата. Негативни последици има и липсата на специализирани съдилища, като например банков съд, особено предвид актуалната ситуация с КТБ, отбеляза Калоян Стайков от ИПИ. Според него именно реформата в съдебната система трябва да бъде приоритет за бъларските власти.
Посредствени резултати България отбелязва в индексите за конкурентоспособност, икономическа свобода на фондация Heritage, както и за условията за правене на бизнес. По тези показатели страната има между 61 – 70% от максималните резултати. Сравнително добри резултати има в индекса за икономическа свобода на института Fraser и за човешкото развитие на ООН, където оценката за България е около ¾ от максималната и доста по-близо до първенците в ЕС – Финландия и Холандия.
От ИПИ и "Фридрих Науман" препоръчват набор от 90 мерки, които да рестартират реформите и да извадят България от летаргията, в която е изпаднала през последните години.
Наред със съдебната система, спешна нужда от реформи има държавната администрация и промените трябва да бъдат в посока създаване на електронно правителство. Досегашните опити за въвеждане на електронни услуги са със спорен успех и са били по-скоро в услуга на администратора, а не на потребителите, както би трябвало да бъде, смята Калоян Стайков. Освен това според него трябва да се въведе ефективна оценка на въздействието на мерките, които се предприемат, като тази оценка трябва да засегне не само финансовия аспект, а и дългосрочните ефекти от конкретните реформи.
Според експертите българските власти трябва да работят в посока създаване на гъвкави условия на пазара на труда, както и за реформиране на закона за образованието, особено модела на неговото финансиране. Те подчертава и важността на това човек да има свобода и избор при социалното и здравно осигуряване.
Предвид слабото представяне на България в международните класации, оценката за ситуацията в страната е негативна с негативна перспектива, каза Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ.
