След 2 трудни години с 5 правителства, протести и банкова криза България през 2015 година може би се връща към нещо близо до нормалното, пише Файненшъл таймс
Благословена с по-голяма стабилност, но със значителен фискален дефицит и заеми за връщане, страната планира да събере 6,9 милиарда лева (3,5 милиарда евро) от облигационни емисии тази година.
Инвеститорите обаче все още вероятно са бдителни към рисковете на една страна с бавен растеж и нестабилност в близкото минало, отбелязва авторът на статията във "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.
В публикацията се припомня изказване от 8 януари на финансовия министър Владислав Горанов, според когото правителството планира да привлече средства от чуждестранни инвеститори чрез две емисии - едната през първата половина на годината, а другата - през есента.
Очакваме добри резултати за лихвите, което означава евтино финансиране за България, цитира авторът думи на Горанов от началото на януари. Облигациите за 6,9 милиарда лева ще увеличат държавния дълг на България до 28,4 процента от брутния вътрешен продукт тази година, съобщи Ройтерс, спрямо 18 процента през 2013 година, припомня "Файненшъл таймс".
Авторът цитира и Никълъс Спайро от консултантската компания Спайро соврин стратеджи (Spiro Sovereign Strategy). Специалистът коментира, че банковата криза и хроничната политическа нестабилност в България са дали отражение върху кредитоспособността на страната.
През декември Фич (Fitch) потвърди рейтингите на България в чуждестранна и местна валута на инвестиционна степен съответно от "BBB-" и "BBB", но Стандард енд Пуърс (Standard & Poor's) намали суверенния рейтинг на страната до "боклук" ("junk"), се припомня в публикацията.
Има основания за оптимизъм. Предсрочните избори през октомври миналата година доведоха на власт тромава четирипартийна коалиция, отбелязва авторът.
В същото време той цитира правителствен източник, подкрепящ реформите, който коментира напредъка в администрацията с израза "дотук добре". По думите му "вече са в ход известни реформи в здравеопазването, правосъдието и образованието, без признак на социално недоволство".
Има донякъде положителни сигнали за хаотичния и задлъжнял енергиен сектор, с водещ акцент върху подобряване на енергийната сигурност, а в банковата система надзорът на Европейската централна банка и насочеността към еврозоната са част от правителствената програма, посочва авторът. Той обаче допълва, че предстои още много работа - и при това с икономика, която е и вяла, и уязвима.
