Българската пенсионна система в световния ТОП 10

Най-добрите пенсионни системи са тези на Швеция, Белгия и Дания. На следващите две места са класирани страни извън ЕС – Нова Зеландия и САЩ. Следва Австралия, а челната десетка се допълва от още 3 европейски страни и една североноамериканска – Нидерландия, Норвегия и България, както и Канада на 10-та позиция. България има еднакви точки с Норвегия и Канада – по 3,2 всяка. Това сочи несскоро оповестеният нов Глобален пенсионен доклад (Global Pension Report) на Allianz. Анализът обхваща 70 държави, като България е на позиция 9, което я нарежда сред първите 10 държави с най-добри пенсионни системи в света. Глобалният пенсионен доклад (Global Pension Report) осветлява повече въпроси, свързани с пенсионните политики. Част от него е Пенсионният индекс - Allianz Pension Index (API), който анализира пенсионните системи по целия свят на база адекватност и устойчивост. Индексът започва с анализ на основните демографски и фискални изисквания и след това разглежда двете основни измерения на всяка пенсионна система: устойчивост и адекватност. Индексът се основава на 3 подиндекса и отчита общо 30 параметъра, които могат да приемат стойности между 1 и 7, като 1 е най-добрата стойност. С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност между 1 и 7 на всяка от 70-те анализирани страни, като по този начин позволява цялостна оценка на съответната пенсионна система.
"Анализът на Алианц относно пенсионните системи дава ценна информация за състоянието на пенсионните системи по целия свят. Той не само отразява демографските тенденции, но и изяснява взаимодействието на мерките на политиката, международната конкурентоспособност, както и скорошните развития на капиталовите пазари. Хубаво е да се види, че анализът не спира до финансирането и финансовата приложимост, а засяга критичната концепция за справедливост и равенство между поколенията", коментира Йоанис Коцианос, главен изпълнителен директор на Алианц България.
Драматизмът на демографската промяна най-добре може да бъде видян от коефициента за възрастта (дял от хората на 65 и повече години от работната сила): до 2050 г. той ще се увеличи до 25%, което е много по-бързо в сравнение с последните 70 години.
В много от развиващите се страни този коефициент ще се удвои през следващите три десетилетия; в Европа и Северна Америка тази тенденция отне два пъти повече време. Най-известният пример е Китай, където възрастовото съотношение вероятно ще се увеличи от 17% до 44%. Абсолютната величина на това съотношение е особено проблематична за индустриализираните страни, например в Западна Европа, където то достига 51%.
Това развитие е отчетено в първия подиндекс на API, който измерва началните условия: финансов обхват и демографски промени. Не е изненадващо, че много развиващи се страни в Африка и Азия се справят сравнително добре, тъй като населението там все още е младо, а публичните дефицити и дълговете са доста ниски. От друга страна, европейските страни като Португалия или Италия имат най-лошите стойности: застаряващо население и високи дългове.
"За повечето индустриализирани страни важи старата шотландска шега: ако бих изградила стабилна пенсионна система, със сигурност не бих започнала оттук", казва Михаела Грим, автор на доклада. "И това все още описва ситуацията преди пандемията на коронавируса и цунамито от нови дългове, което тя предизвика. В резултат на настоящата криза няма да има съмнение, че трябва да удвоим усилията си за реформи на пенсионните системи. Това, което беше поне някакво финансово пространство за маневри, беше безвъзвратно загубено", допълва тя.

Вторият подиндекс на API е устойчивостта - тя измерва как системите реагират на демографските промени. Има ли вградени стабилизатори или системата се разпада, когато намаляващият брой работещи се сблъсква с нарастващ брой пенсионери? Тук България се справя изненадващо добре с общ коефициент от 2,7 – доста по-добре от Германия например, където той е 3,5. България се нарежда на второ място в света по този показател след Индонезия. Родината ни обаче е и страната с най-ниската продължителност на живота от всички членки на ЕС. Тук установената възрастова пенсионна възраст за мъже и жени се увеличава до 65 г. до 2037 г.; минималният период за осигуряване е съответно 39 и 36 години - сравнително висок, а пенсионните удръжки в случай на ранно пенсиониране, както и демографският фактор за пенсионните формули, са склонни да смекчат ефектите от демографските промени върху пенсионната система.

Като цяло възрастта на пенсиониране е важен фактор в този контекст. През 1950 г. 65-годишен мъж в Северна Америка или Европа може да очаква да прекара около 12,5 години в пенсия преди смъртта си; днес това число е вече 17,6 години и ще се увеличи до 20,8 години до 2050 година, очакват от Allianz.

В резултат на това съотношението между периода на заетост и пенсиониране се измества значително. Страните, които обвързват пенсионната възраст или обезщетенията с продължителността на живота, като Холандия, имат по-устойчива пенсионна система от държавите, в които по-нататъшното увеличаване на възрастта за пенсиониране е политическо табу.

Третият подиндекс на API анализира адекватността на пенсионната система, т.е. темата дали системата осигурява адекватен стандарт на живот в напреднала възраст. Степента на покритие е важен фактор - колко голям е делът на работещото население и хората в пенсионна възраст, които са обхванати от системата, размера на пенсията (колко пенсия, измерена спряно средния доход) получава средностатистическият пенсионер, и накрая - съществуването на втори стълб и други източници на доходи при пенсиониране.

Като цяло средната стойност за адекватност (3,7) е малко по-висока от тази за устойчивостта (4,0). Според Allianz това показва, че много пенсионни системи поставят по-голям акцент върху благосъстоянието на днешното поколение пенсионери, отколкото на бъдещите платци в хазната. Страните, които се справят най-добре тук, са или държави, които все още имат щедри държавни пенсионни системи, като Австрия или Италия, или държави със силен втори и трети стълб, като Холандия и Нова Зеландия.

След комбинирането на данните от трите индекса и анализа Глобалния пенсионен доклад на Allianz обобщава резултатите: Швеция, Белия и Дания имат най-добрите пенсионни системи от изследваните 70 държави като сред първите 10, на позиция 9 се нарежда и България.