Български банкери, финтек и технологични специалисти обсъдиха бъдещето на мобилните разплащания в България по време на дискусия в София
Въпреки че българските банки поглеждат към технологиите за мобилни разплащания, все още в страната ни няма ясно изразен лидер или доминираща платформа. И въпреки, че в България всички фактори за
въвеждане на мобилните разплащания са налице, все още няма отличаваща се платформа или услуга, което поставя местните банките в риск от навлизане на глобалните технологични гиганти или иновативни
стартъпи. Според резултати от скорошно проучване сред българските банкови мениджъри, една трета от тях смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google,
Facebook или Amazon.
Тези и други критични фактори за развитието на банкирането и потребителите на финансови услуги в България бяха обсъдени на дискусия в София днес. Пред представители на българските банки, финтек
специалисти, представители на технологични компании и банкери, сред които Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на Auka, Васил Димитров, директор електронно банкиране и дигитална трансформация в ДСК,
Борис Петров, главен одитор на D Commerce Bank и Филип Мутафис, управляващ съдружник в Paysera България, обсъдиха бъдещето на банкирането и дигиталните разплащания в България.
Според Даниел Дьодерлайн, "инфраструктурата за следващото поколение платежни услуги се развива експоненциално наред с навлизането на интернет достъп и мобилни технологии. Похвално е, че в България
централната банка и Асоциация на банките проучват варианти за хармонизиране на предлаганите услуги сред банковия сектор. Но все още в България няма изявен лидер и всяка банка или телеком може да са
следващите победители, ако реагират бързо с правилната технология и план за навлизане на пазара."
И Васил Димитров от Банка ДСК се съгласи с мнението, че критичният фактор е инфраструктурата. "Традиционно, тя е изградена и контролирана от картовите компании и малкият и среден бизнес все още не
е склонен да поеме разходите за нея. Потребители в България са достатъчно отворени към новите технологии и мобилните разплащания, но новите технологии трябва да бъдат приети и от търговците. Другия
съществен въпрос за решаване е все още голямата част от кешовата икономика в България. Дори един търговец като собственик на кафене да приема дигитални плащания, той пак трябва да се разплаща с
доставчиците си в брой. Следователно, фокусът нека да бъде върху образоването на търговците."
Даниел Дьодерлайн заключи, че "кешовата икономика носи големи загуби за хората, бизнеса и обществото като цяло. Парите в кеш могат да бъдат загубени, откраднати, допринасят за сива икономика и
криминална дейност. Докато с дигиталните разплащания имате по-висока сигурност и контрол за финансите си в погледнато на макро ниво, дигиталните финанси биха довели до по-ниски данъци като резултат
от по-ниските нива на сива икономика. Затова и цялото общество има изключителна полза от въвеждането на дигиталната икономика и в частност, дигитално банкиране и мобилни разплащания".
Половината от българските банкови специалисти в проучване смятат, че банкирането ще премине през фундаментална промяна през следващите пет години и много от тях вярват, че технологичните гиганти
все повече ще приемат роля на банки като 36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година.
Според проучването, българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални
портфейли, независимо от устройството.
