Кризата показа, че застрахователи и държави ще трябва да мислят по посока създаване на съвместни гаранционни механизми
В застраховането най-лесно се дигитализират продуктите, насочени към ритейла - имуществените полици, автомобилните Гражданска отговорност и каското. По-трудно дигитализирани са по-специфичните продукти, насочени към бизнес клиентите, където е необходимо провеждането на поредица от разговори преди сключването на полиците. Едни от най-напредничавите по отношение на високи технологии са туристическите застраховки при пътуване, които отдавна не се сключват само на хартия. Това обяви Кирил Бошов, главен изпълнителен директор на "Евроинс Иншурънс Груп" по време на уебинара на Investor.bg на тема "Дигитализация на застрахователните продукти”, който се състоя днес.
Застраховането е много подходящо за внедряването на блокчейн технологиите, посочи Калин Радев, CEO и основател на Software group. Към момента моделите, които се използват, са прости, защото данните, които се ползват, не са много. В бъдеще обаче експертите предполагат, че тези процеси и моделирането ще се усложнят с времето. Радев похвали българските компании за нарастващия интерес към дигитализацията. "В последните няколко години се развива сериозно интересът към технологиите по посока опростяване на процесите, намаляване на цената, улесняване на клиентите. Със сигурност българските компании не стоят в дъното на класацията", подчерта Радев.
Кирил Бошов каза още, че групата на "Евроинс" драстично е увеличи бюджета си за иновации. За 2020 г. бюджетът ни е 5 пъти по-голям в сравнение с предходната година, подчерта Бошов. Той обаче посочи още, че у нас законовата уредба има нужда от актуализиране и осъвременяване. За пример той даде факта, че в Застрахователния кодекс все още съществува изискването застраховката да се сключва на хартия. Бошов прогнозира развитие на иновативните канали на продажба като директните продажби и продажбите по линия на дигиталната свързаност. В момента в световен мащаб над 40% от застрахователните продукти се сключват дигитално, така че трябва да говорим не за кардинална промяна, а за надграждане, каза още Бошов.
Според проф. Георги Димитров, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко", промяната на начина, по който се осъществява един бизнес, е нелека задача и изисква промяна на основни процеси, например мерки за промяна на логистиката, технологични мерки, образователни мерки, финансово-правни мерки. След написване на правилата и промяна и адаптиране на нормативната уредба, както и хармонизирането и с мерките на ЕС, тогава може да се говори за фактически масов старт на дигитализацията.
По повод кризата с коронавируса Кирил Бошов обяви, че спадът в премийните приходи на групата през март е бил 6%, през април се е увеличил до 12%, но през май отново се е върнал до 6%. България беше лидер по спад с около 20%. Най-сериозен бе спадът в Украйна, където достигна 90%, но нашето дружество там продава само туристически застраховки, поясни Бошов.
Според проф. Георги Димитров светът на застраховането след 5 години ще изглежда напълно дигитално трансформиран. Ако има нещо, което COVID-19 показа, то е, че за да оцелеят, бизнесите бяха принудени да ускорят процесите по дигитална трансформация. Така потребителите усетиха удобството от вкъщи и по пантофи да сключват електронно някаква услуга. Това удобство повече не може да се върне назад. То означава обаче, че застрахователите трябва да трансформират своя бизнес така че след пет години застрахователят да не вижда застрахования обект, а процесите да се извършват онлайн, което ще намали себестойността на застрахователните продукти.
Според Кирил Бошов в момента няма тотална промяна в застраховането, защото потребителите движат всеки бизнес и дават насоката. Поколението на днешните 20-годишни клиенти обаче след 10 години те сключва по най-пасивния начин застраховка. Това е една от тенденциите. Друга тенденция, която Бошов открои, е в необходимостта от създаването на общ пандемичен план за действие при кризи, подобни на коронавирусната. "Тази криза показа, че застрахователният сектор в определена държава, колкото и да е голям, не може сам да обслужи една такава криза. Като пример давам туристическите застраховки и застраховките при прекъсване на дейност. Оттук насетне застраховане и държави ще трябва да мислят какви гаранционни механизми да бъдат създадени, така че подобни кризи да бъдат решавани съвместно. Това именно е пандемичният план, в който трябва да участват застрахователите." В обобщение по темата той каза, че дигитализацията настъпва необратимо и въпросът е регулациите да не изостават от тази промяна в сектора.
