Според Министерство на финансите през 2017 г. българската икономика се очаква да отбележи реален растеж от 4%, движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление
Държавният бюджет за 2018 г. бе подкрепен от 126 народни представители, с което бе приет на първо четене, предаде репортер на БГНЕС. 96 депутати гласуваха против и един се въздържа.
Според Министерство на финансите през 2017 г. българската икономика се очаква да отбележи реален растеж от 4%, движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление. През първата половина на годината нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и положителното развитие на пазара на труда подкрепиха ръста на частното потребление, а по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка се отразиха в повишение на публичното потребление. Очаква се тази благоприятна динамика да се запази и до края на годината.
За 2018 г. се предвижда икономическият ръст слабо да се забави до 3,9 %. Очакванията за по-ниско търсене на основните търговски партньори за страната ще ограничи растежа на износа на стоки и услуги до 5,9 %, при очакван ръст от 6,1 % през 2017 г. В същото време възходящата динамика при вътрешното търсене ще се запази, подкрепена от по-високите правителствени разходи. Крайното потребление ще се повиши с 4,7 %, а ръстът при инвестициите ще се ускори до 4,3 %. При засилване на вътрешното търсене, растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1 %. В резултат нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП от 0,5 пр.п.
За периода 2019-2020 г. се очаква ръстът на БВП да се запази на ниво от 3,9 %. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. През първата половина на 2017 г. пазарът на труда отбелязва по-голямо оживление и въпреки очакваното забавяне в растежа на заетите до края на годината, средният темп на нарастване на заетостта за цялата 2017 г. се очаква да се ускори до около 0,8 %.
Растежът на заетите ще бъде съпроводен със спад в коефициента на безработица до 6,5 %, а нивото на участие на населението в работната сила се очаква да нарасне на годишна база до 54,4%.
През 2018 г. нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2 %. Негативното демографско развитие и съответното отражение върху предлагането на труд ще ограничат растежа на заетостта до около 0,4 и 0,2 % съответно през 2019 и 2020 г. Равнището на безработица ще продължи плавно да намалява и през 2020 г. се очаква да достигне 5,6 % от работната сила.
Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде 1.1 %, като повишението на общото равнище на потребителските цени в края на периода се очаква да достигне 1,4 %. Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2018 г. се прогнозира да бъде 1,4 %, а инфлацията в края на годината да достигне 1,6 %. Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7 % през 2019 г. и 1.8 % през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.
По отношение на изпълнението на бюджета за 2017г. се очаква подобрение на бюджетното салдо до балансирано спрямо предвидения в разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. дефицит по КФП в размер на 1,4% от БВП. В настоящата актуализирана прогноза се запазват целите за дефицита заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., съответно за 2018 и за 2019 г. от 1,0 % и 0,5 % от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г. В средносрочен план за данъците не се предвиждат значителни промени, като се запазва правителственият приоритет за ниски данъци. В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в настоящата есенна макроикономическа прогноза положителни тенденции за стабилизиране на националната икономика. Като процент от БВП при приходите се наблюдава тенденция за лек спад от 36,2 % до 35,5 % при актуализирана прогноза за периода 2018-2020 г., като същата тенденция се наблюдава и в пролетната прогноза, в която стойността на показателите са по-високи в резултат на различните оценки за размера на БВП. В номинален размер приходите по КФП се увеличават на 38 223,9 млн. лв. за 2018 г. и се очаква да достигнат 42 355,2 млн. лв. през 2020 г. При разходите се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите. Прогнозите са за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, вкл. за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г., дължащ се на по-високия ръст на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, за персонал и за пенсии, с който се обезпечава финансиране на приоритетните политики на правителството. Спрямо пролетната СБП също се отчита ръст от 685 млн. лв. за 2018 г. и съответно по около 1,1 млрд. лв. за 2019 и 2020 г., дължащ се на включените разчети за финансирането на новите мерки от управленската програма.
