В Европа няма единен модел на здравно застраховане. В частното здравно застраховане, извън държавното осигуряване, съществуват различни вариации. Това коментира зам.-председателят на Камсията за финансов надзор, ръководеща Управление "Застрахователен надзор" - Ралица Агайн, по време на международната конференция "Диагноза: Българско здравеопазване – състояние, лечение, перспективи", оганизирана от Инсмаркет, която продължава и в момента в столичния хотел "Балкан".
"Частните застрахователи в България на практика се явяват конкуренти на Националната здравноосигурителна каса, защото на пазара няма нито един продукт, който да допълва или надгражда това, което се предлага от общественото осигуряване. Няма никаква яснота за услугите, заплащани с публични средства, и за тези, покривани от застрахователите. А това ражда хипотезата, че болниците могат да поискат заплащане от две места. Никъде не е разписано как се покриват разходите им, затова може да се окаже, че даже със здравна осигуровка и частна застраховка, пациентът пак ще трябва да плати за чехлите, които са му дали в болницата", разясни част от проблемите в сектора Ралица Агайн.
Междувременно в Германия, например, се прилага моделът на заместващо здравно застраховане - пациентът има право да си избере частен осигурител и да не прави вноски във федералния бюджет. Във Франция пък частният сектор покрива основно доплащанията на пациентите, потърсили здравна помощ. Става дума за около 30% от разходите за лечение, 40% от тези за лабораторни изследвания и между 35 и 65 на сто от разходите за медикаменти.
В Германия и Чехия е разпространено т.нар. заместващо здравно застраховане - здравното застраховане, предлагано от застрахователя, изключва ползването на държавното здравно осигуряване, въпреки че и там тази система е подложена на сериозна критика. Не се прилага в България.
Допълнително здравно застраховане (complementary) - здравното застраховане, предлагано от застрахователя, осигурява покрития, които не са включени в пакета на държавното здравно осигуряване или покрива ко-плащания над сумите, заплащани от пакета на държавното здравно осигуряване (Дания, Унгария, Белгия, Латвия, Франция, Словения).
Допълващо здравно застраховане (supplementary) - здравното застраховане, предлагано от застрахователя, осигурява същото покритие, което се осигурява от държавното здравно осигуряване, но гарантира по-добро качество, по-бързо обслужване и пр. (такава е системата във Великобритания).
Франция: Частното здравно застраховане не се използва за заобикаляне на листи на чакащите или за достъп до елитни здравни заведения. Здравното застраховане покрива реимбурсиране на ко-плащания от лицата, които са осигурени и в държавното здравно осигуряване.
Делът, покриван от държавното осигуряване, варира от 70% от тарифите за лекари и зъболекари до 60% за лабораторни изследвания. Повечето лекарства се покриват на 65%, но този процент варира от 100% за скъпи лекарства и такива без заместители до 35% за други видове лекарства.
Белгия: здравното застраховане комбинира покритие както за продукти и услуги извън пакета на на държавното здравно осигуряване, така и за ко-плащания от здравно осигурените (нормативно
определени плащания, процент или абсолютна стойност от здравната услуга). Ко-плащанията включват и допълнителни разноски като например самостоятелна болнична стая или използването на определени
материали в медицинските интервенции.
74.4 % от премийния приход по здравно застраховане в ЕС през 2014 г. е генериран в три държави:
Холандия – 44.2 млрд. евро (30%)
Германия – 43.2 млрд. евро (29.6%)
Франция – 21 млрд. евро (14.5%)
За да има предвидими резултати от дейността по здравно застраховане е необходима както предвидимост на честотата на събитията, така и предвидимост на средния размер на плащанията (предвидими
разходи за здравните стоки и услуги).
