Средно живеем 74.5 години, със 7 години и 9 месеца по-малко от европейците
Негативните тенденции в развитието на демографските процеси през последните десетилетия и настъпилите в резултат изменения в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.
Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Като положителни тенденции през 2013 г. могат да се отчетат намаляващата обща и детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението. Това се казва в анализ на НСИ.
Към 31 декември 2013 г. населението на България е 7 245 677 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-то място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 452 хил. души) и преди Дания (5 603 хил. души).
В сравнение с 2012 г. населението на страната намалява с 38 875 души, или с 0.5%.
Мъжете са 3 524 945 (48.6%), а жените - 3 720 732 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 417 667, или 19.6% от населението на страната. В сравнение с 2012 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2.7 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 22.7%, а на мъжете - 16.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27.2%), Габрово (25.8%) и Ловеч (25.0%). Общо в петнадесет области този дял е над 20.0% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 16.3%, Благоевград - 17.0%, Варна и Бургас - съответно 17.2 и 17.3%.
Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2013 г. общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18.2%, или с 0.3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21.2%), следват Германия (20.7%), Гърция (20.1%) и Португалия (19.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 12.2%.
Към 31.12.2013 г. децата до 15 години са 996 144, или 13.7% от общия брой на населението. Спрямо 2012 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 17.8%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в четиринадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово - 11.4%.
Делът на най-младото население в ЕС-28 е 15.6%, като най-нисък е в Италия (14.0%), България (13.7%) и Германия (13.1%), а най-висок е в Ирландия (21.9%) и Франция (18.6%).
Към 31.12.2013 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 50.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и
2012 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 48.7%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 44.8%, отколкото в селата - 65.8%. Общо в двадесет области на страната този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в
областите Видин (64.8%), Ловеч (62.1%) и Монтана (61.0%), а най-благоприятно - в областите София (столица) - 42.0%, и Смолян - 45.1%.
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.0 години в края на 2013 година.
Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 41.9 години, а в селата - 45.9 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени3 при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2013 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2013 г. е 4 472 хил. души, или 61.7% от цялото население, като мъжете са 2 364 хил., а жените - 2 141 хиляди. Въпреки увеличаващата се възрастова
граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с над 33 хил. души, или с 0.7% спрямо предходната година.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19
години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2013 г. това съотношение е 62. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са
били замествани от 124 млади хора.
Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен - 78, Търговище и Пазарджик - по 71, Разград и Благоевград - по 70. Най-нисък е този показател в област Габрово, където 100 лица, излизащи от
трудоспособна възраст, се заместват от 46, влизащи в трудоспособна възраст.
Към 31.12.2013 г. в градовете живеят 5 291 675, или 73.0%, а в селата - 1 954 002, или 27.0% от населението на страната.
Към края на 2013 г. населените места в България са 5 268, от които 257 са градове и 5 011 - села.
Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната. През 2013 г. с Решения на Министерския съвет са закрити 10 населени места, като 6 от тях са закрити чрез присъединяване към друго населено място.
Към края на годината населените места без население са 169. Най-голям брой населени места без население има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1 127, или в 21.4% от населените места
живеят от 1 до 49 души включително.
В съответствие с административно-териториалното устройство страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 264 общини.
Близо половината от населението на страната (49.4%) живее в Югозападния и Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 128 хил. (29.4%) и 1 454 хил. души (20.1%). Югоизточният и
Североизточният район са следващите по брой на населението - съответно с 1 064 хил., или 14.7%, и 955 хил. души, или 13.2% от населението на страната. В Северния централен и Северозападния район
живеят съответно 836 хил., или 11.5%, и 810 хил. души, или 11.2% от населението на страната.
И в шестте статистически района населението намалява спрямо 2012 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.6%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%.
Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 95 467 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 309 634 души (18.1%). В шестнадесет
области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.8% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са шест области, които обхващат 20.6% от населението
на страната. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната
(34.0%).
Три са областите, чието население се увеличава през 2013 г. спрямо 2012 г. - София (столица) - с 0.6%, Бургас и Варна - по 0.1%. При всички останали области има намаление на населението, като
най-голямо е то за областите Смолян и Видин - по 2.1%, и Кюстендил - с 1.9%.
Броят на умрелите през 2013 г. е 104 345 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 4 936 случая, или с 4.5%. Въпреки намалението в
абсолютния брой на починалите лица нивото на общата смъртност все още е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (15.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.3‰). През 2013 г. на 1 000 жени умират 1 107 мъже. Продължават и силно изразените различия в
смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.5‰) отколкото в градовете (12.1‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9.9‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.4‰). С най-ниска
смъртност са Ирландия - 6.3‰, и Кипър - 6.6‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. По-висок е този показател в Латвия -
14.3‰, Литва - 13.7‰, и Унгария - 13.0‰.
С най-висока смъртност в страната се отличават областите Видин - 21.1‰, Монтана - 20.1‰, Перник и Кюстендил - по 18.4‰. Общо девет са областите със смъртност, по-ниска от общата за страната, като
най-нисък е този показател в областите Кърджали - 11.3‰, София (столица) - 11.5‰, и Благоевград - 11.7‰.
Показателят за преждевременната смъртност през 2013 г. е 22.4% и е с 0.1 процентни пункта по-висок спрямо 2012 година. В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени
разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 14.2% от всички умрели жени, то при мъжете този относителен дял е почти два пъти по-голям - 29.8%.
През 2013 г. в страната са починали 489 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност8 е 7.3‰. След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰ (най-висока стойност от
1990 г. досега), коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява. През 2001 г. той е 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, и през 2012 г. - 7.8‰. Достигнатото ниво на детска смъртност през последната
година е най-ниското в демографското развитие на страната.
В регионален аспект през 2013 г. в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Търговище - 2.7‰, Варна - 4.2‰, и София
(столица) - 4.7‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в област Ловеч (16.5‰). По-висок от общия за страната е коефициентът на детска смъртност и в областите Шумен
(12.9‰), Сливен (12.8‰) и Пазарджик (11.1‰).
Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България тя продължава да е по-висока от детската смъртност в страните от Европейския съюз. Само Румъния
(9.0‰) има по-висока стойност на този показател от нашата страна. В повечето страни в Европейския съюз коефициентът на детска смъртност е под 5.0‰, като най-ниски са стойностите му в Словения -
1.6‰, Финландия - 2.4‰, и Люксембург - 2.5‰.
Общо за ЕС-28 коефициентът на детска смъртност през 2012 г. е 3.8‰.
Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в средната продължителност на предстоящия живот на различните групи
население.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2011 - 2013 г., е 74.5 години. Спрямо предходния период тя се увеличава с 0.4 години.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71.0 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.0 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.7 години по-висока за
населението в градовете (75.3 години) отколкото за населението в селата (72.6 години).
През 2012 г. общо за ЕС-28 средната продължителност на живота е 80.3 години. При мъжете и жените тя е съответно 77.5 и 83.1 години.
Средната продължителност на живота е най-висока в Испания - 82.5, Италия - 82.4, и Франция - 82.1 години. Общо в 20 страни на ЕС средната продължителност на живота на населението е над 80 години.
Най-ниска в ЕС е средната продължителност на живота на населението в Литва (74.1), Латвия (74.1) и България (74.5).
Регистрираните юридически бракове през 2013 г. са 21 943 - със 776 повече спрямо предходната година. От всички регистрирани бракове 77.7% (17 047) са сред населението в градовете, докато в селата
са сключени 4 896 брака. Коефициентът на брачност10 е 3.0‰, като за сравнение през 2012 г. той е бил 2.9‰, а през 2001 г. - 4.0‰.
През 2013 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.3 и 27.3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.1 години при мъжете и 0.3
години при жените.
Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Кърджали (4.3‰), следват областите Разград (4.2‰) и София (столица) (3.8‰). Най-нисък е коефициентът на брачност в областите Видин -
1.5‰, и Враца - 1.7‰.
Броят на разводите през 2013 г. е 10 908 и е с 1 039 по-малък от този през 2012 година. От всички прекратени бракове 83.0% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (63.4%), следват причините "несходство в характерите" (26.5%) и "фактическа раздяла" (7.5%).
През 2013 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.6 години.
Вътрешна и външна миграция на населението
През 2013 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 86 378 лица.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (35.2%), следвани от лицата под 20 години (26.7%). Значително
по-малък е делът (16.0%) на 40 - 59-годишните и на тези на 60 и повече навършени години - 22.1%.
Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (45.5%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението "село - село" (9.4%).
Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (23.5%) е по-голям отколкото в обратното направление - "село - град" (21.6%).
В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 1 617 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.
От преселващите се в страната за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) (17 310). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София
(столица) са София - 9.1%, Благоевград - 6.9%, Пловдив - 6.3%, и Плевен и Бургас - по 5.0%.
Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград (0.8%) и Силистра (1.0%).
През 2013 г. 19 678 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 50.0% са мъже. Близо 56% от емигрантите са на възраст между 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 -
59 години относителният дял на емигрантите е 21.5%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.2%, а тези на 60 и повече навършени години - 8.9% от всички емигранти.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили
разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2013 г. 18 570 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 56.5%, а на жените -
43.5%.
Сред дошлите да живеят в страната 43.3% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.4%, а най-възрастните - на 60 и
повече години - 16.3%.
Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на
населението. През 2013 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 767 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.2‰11. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 2.8‰, а в селата - минус 11.8‰, или намалението
на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2013 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰), Кърджали (-1.8‰) и Сливен (-2.2‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на
високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Кюстендил, в които той достига съответно минус 14.3, минус 11.8 и минус 11.4‰.
Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2012 г. е 0.5‰.
Шестнадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (9.5‰) и Кипър (5.2‰). Освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с
по-ниски стойности, са Латвия (-4.5‰), Унгария (-3.9‰), Литва (-3.5‰), Румъния (-2.7‰), Германия (-2.4‰), Хърватия (-2.3‰), Португалия (-1.7‰), Гърция (-1.5‰), Италия (-1.3‰), Естония (-1.1‰) и
Австрия (-0.1‰).
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 1 108 души. Той се формира като
разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.2‰12.
През 2013 г. седем области имат положителен механичен прираст: София (столица) - (7.1‰), Варна (3.8‰), Бургас (3.7‰), Пловдив (3.1‰), Стара Загора и Шумен - по 0.4‰, и Русе (0.2‰).
С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-15.0‰), Кюстендил (-7.7‰) и Враца (-7.5‰).
