Обвинени в картел вериги продължават да държат напълно еднакви цени
Само в пет европейски страни масовият бензин е по-евтин в сравнение със средната цена в България. От балканските страни сред тях е единствено Босна и Херцеговина. При дизеловото гориво цените са
по-ниски в 10 европейски държави. Това сочат данни на сайта GlobalPetrolPrices.com за миналата седмица, пише в. Сега.
През миналата седмица средната цена на масовия бензин А95 у нас е била 1.13 долара, или 2.05 лева. Според fuelo.net. в последната неделя горивото се е продавало средно за 2.07 лева, като тази цена
на практика не е променяна през седмицата. Така страната ни се нарежда на 6-о място по евтин бензин сред 42 страни в Европа, но държи първенството в целия Европейски съюз. По-евтино е горивото в
Беларус (1.11 лева за литър), Русия, Молдова, Украйна и Босна и Херцеговина. След България с незначителна разлика идват Македония, Румъния и Полша.
В Европа миналата седмица най-скъп е бил масовият бензин в Норвегия - средно 3.49 лева за литър. Скандинавската страна, макар и производител на петрол, провежда стриктна политика на ограничаване на
използването на този вид горива и осигурява сериозни стимули при покупка на електромобили. Норвегия държи и световния рекорд по скъп бензин сред 170 наблюдавани страни. На обратния полюс е
Венецуела с цена от едва 0.01 долара за литър, но заради особеностите в популисткото управление на тази страна, съчетано с елементи на утопичен комунизъм, тя едва ли трябва да бъде отчитана. Иначе
очаквано най-евтин е бензинът в Саудитска Арабия - 0.24 долара за литър. В световната класация по-евтин бензин от България се продава в 102 страни, докато по-скъп е литърът в 68 държави.
Малко по-различно е съотношението при дизеловото гориво. По данните на GlobalPetrolPrices тук България е 11-а със средна цена от 1.14 долара, или 2.06 лева, за литър. Лидер с 1.11 лева е Русия.
Равна на нашата е цената на дизела в Румъния, а с 2 и 3 стотинки на литър повече дават шофьорите в Латвия и Полша. От страните от ЕС по-евтино от България зареждат в Люксембург и в Литва. С цена от
3.28 лева за литър отново води Норвегия, където в последно време обявиха и планове за сериозно ограничаване на дизеловите автомобили. Данните на българския сайт fuelo.net. за цената на литър дизел
в края на миналата седмица са за средно 2.07 лева, колкото и за масовия бензин.
На фона на българските доходи в сравнение с тези в повечето страни от ЕС обаче цените на горивата у нас изглеждат твърде високи. От голямо значение са и регионалните разлики. Трайна е тенденцията
бензинът и дизелът да са по-евтини в източните и централите области, като се изключи Разград. С отдалечаването от морето цените растат, като най-високи, пак по традиция, са в София.
Парадоксално също така е, че по-високи цени поддържат големите вериги - тези, които заради големия оборот би трябвало да са по-евтини. Освен това заради ключовото си местоположение и броя си
техните бензиностанции дават масовото усещане за цените. Още по-парадоксално е, че обвинените в картелно споразумение търговски фирми поддържат еднакви средни цени на бензина и на дизела. Според
fuelo.net. през миналата седмица например средната цена на литър бензин в тези вериги от бензиностанции е 2.12 лева, или с 5 стотинки по-висока от средната за страната, изчислена от същия сайт. При
дизела средната цена на литър дизел е "закована" на 2.13 лева - с 6 стотинки повече. Разликата между големите вериги и най-евтината достига 29 стотинки.
На фона на относително ниските крайни цени съвсем различно е положението при цените на горивата на едро. По данни на Европейския енергиен портал цената на едро на литър А95 у нас е 0.483 евро при
средно 0.529 евро за целия ЕС. По-ниски от българските са цените на едро например в Австрия, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Великобритания. Разликата до продажните цени идва от акциза и ДДС. У
нас акцизът за бензина е най-нисък - 0.363 евро на литър при средно 0.546 за ЕС. Дизелът на едро върви по 0.499 евро, докато акцизът за литър е 0.330 евро.
Така на практика по-големите приходи остават у производители, вносители и търговци, докато държавата се е отказала от част от възможните си доходи. Това е обаче по-скоро политическо решение, което
със сигурност няма скоро да се промени.
