За справяна със сериозни бедствия и аварии е необходим интегриран подход за предвиждане и справяне с катастрофичните бедствия
Катастрофичните наводнения или земетресенията са щетоносни събития с трудно предвидими мащаби с голям обществено-политически резонанс.
Земетресенията водят до загуба на човешки живот и материални щети за населението и инфраструктурата в районите с повишена сеизмична активност.
Катастрофичните събития от природен и техногенен характер засягат общата съвкупност отпублична и частна едра индустриална и друга бизнес собственост, общински сгради и спортни съоръжения,всякаква инженерна и транспортна инфраструктура, мини, обогатителни фабрики, производствени предприятия, логистични центрове и др.
обекти в процес на изграждане, предмет на Закона за обществените поръчки
ипотекирани жилища.
Законодателят и кредитиращите банки и институции изискват задължително застраховане на тези обекти, припомни Кирил Киров – Застрахователен експерт, представител на АБЗ по време на продължаващата международна конференция, посветена на катастрофичното застраховане.
За справяна с такава ситуация е необходим интегриран подход за предвиждане и справяне с катастрофичните бедствия.
Когато катастрофично събитие настъпи, водеща е отговорността на държавата. Повсеместните щети изискват мащабни действия за евакуацията и временното настаняване на засегнатото население още в първите часове след настъпването им
се задействат силите на МВР и МО. Вособено тежки случаи - по механизми, предвидени в Договора за членство в Европейския съюз - пряка помощ от други държави.
Българският "Червен кръст" и традиционната за тази световна организация международната солидарност, откликват с материална помощ за населението и специалисти - доброволци
Възможен ли е "Катастрофичен застрахователен пул" у нас
Пряко материално компенсиране на населението от последиците на реализирани катастрофични рискове в Република България има своите силни страни - актуалност, основаваща се на разясняването на необходимостта от доброволно сключване на изуществени застраховки, масово застраховане на всички лични жилища, културни насаждения и добитък в страната.
Предварително обаче трябва да се внедри тарифна система, съобразена с консенсусна сеизмично-рискова застрахователна карта при период на повторяемост 500 или 1000 г. консенсусна карта на заливните зони в страната.
Трябва да се създаде работен застрахователен орган за администриране събирането на вноските и издаването на полиците. Необходима е и превенцията на нива държавни и публични органи е условие за действеност на всеобщ застрахователен модел срещу катастрофичните рискове.
Тази система има и слаби страни в този момент - елементът "Задължителност" в условията на ниските доходи на населението.
Неясен е и в движещата сила на интереса на дребните собственици – общи невъзстановими разходи на държавата за "поемане на първия удар" от бюджета срещу получаване на индивидуализирани парични обезщетения по полиците.
Изисква и външен източник на първоначално финансиране.
В момента броят на застрахователните полици с включени клаузи "Природни бедствия" и "Земетресение" на физическите лица е крайно недостатъчен (застрахователното проникване при собствените жилища и домашното имущество е под 7 - 9 %).
Общият премиен приход по "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество" е само около 262 млн. лв. за 2013 г.
Едно външно финансиране на фонда ще генерира допълнителен държавен дълг в условията на строги бюджетни ограничения.
Фондът ще е под директно или съвместно управление с водещото участие на държавата
Ликвидацията на щетите и подпомагането на засегнатото население става по независим път от държавните и общинските органи, от една страна и от застрахователите, от друга.
Европейските страни, в които беше създаден катастрофичен застрахователен пул в последните години
Възможен е и друг подход - защита на населението при катастрофични събития с материална и парична помощ на основа на публично-частно партньорство.
Примерно - формиране на партида "Парични помощи за населението" в Държавния фонд "Бедствия и катастрофи”.
Всички начисления за данък върху застрахователните премии от общо и животозастраховане трябва да се насочат към партида "Парични обезщетения на населението". Тук е необходимо задължителното участие на застрахователите в ликвидацията на щетите. Изплащането на паричните помощи на населението е въз основа на ликвидационните актове, издадени от застрахователите и одобрени от делегираните разпоредители с бюджетни средства
Формиране на партида "Възстановяване на държавна и общинска инфраструктура и защитни съоръжения" в разпореждане на МФ и Окръжните управители"
Като всеки модел и този има своите слаби страни - недостатъчен паричен ресурс, неустановени прозрачни практики на контрол при разходването.
Катастрофичният застрахователен пул" е приложим в много добре развити в икономическо отношение държави, с платежоспособно население, в което преобладава и добра застрахователна култура.
Създаването на такъв пул у нас трябва да става поетапно, с цел да бъде в частична или пълна готовност за регистрация като юридическо лице и паричен фонд с управляваща банка, при снемане на бюджетните ограничения от валутния борд в бъдеще.
Въвеждането на задължителност при застраховането срещу катастрофични рискове у нас изисква засилено държавно и обществено участие за постигане балансиран компенсаторен механизъм за физическите лица.
Създаването на ефективен механизъм за справедливо и пълно обезщетяване на физическите лица при реализирането на катастрофичен риск у нас трябва да става с общите усилия на държава и експертизата на професионалните застрахователи.
Паричното обезщетението ще е във връзка с платената премията от застрахователните операции, ще е някаква сума, с която физическото лице ще може само да си прецени как да си подпомогне възстановяването жилището, имота, стопанския инвентар и домашните животни.
Тук водещата роля е на законодателя за създаване на целеви револвиращ фонд от натрупваните данъци върху застрахователните премии и съответните механизми за управлението и разходването.
