Вдигаме три самолета срещу градушки

Ще пазят територията от Плевен до Дуранкулак

От края на май до октомври три самолета ще защитават територията на България от Плевен до Дуранкулак от градушки, пише в. Монитор. Въпреки че средствата от 5 млн. лв. за първия пилотен проект бяха осигурени, самолетната защита срещу град излетя с фалстарт заради пандемията. Изпълнителната агенция "Борба с градушките" вече е сключила договор с българска фирма, която ще извършва дейността. Ангажиментът е да осигури защитата във времето на градушките от май до октомври, а стойността на пилотния проект е 5 млн. лв.
В момента се прави стиковка между Агенцията, фирмата изпълнител, ВВС и ДП "Ръководство на въздушното движение". За всички е нова тази организация, сега се изготвят указания как ще се действа. Защото, въпреки че основният ангажимент е на фирмата изпълнител, Агенцията за борба градушките ще извършва контрол, а нейни служители се обучават за участие в проекта, съобщи пред "Телеграф" Цветелина Димитрова от ИАБГ.
Първите градоносни облаци започнаха да нахлуват в сряда по обяд откъм запад и в ранния следобед две ракетни площадки в Пазарджик и Пловдив бяха заявили готовност и да стрелят. Засега нахлуват градоопасни облаци от Запад, но утре ситуацията може да се промени, коментира Димитрова. Потенциално заплашена е цяла Западна България. И тази година ще бъдат активирани 11 командни пункта и 261 ракетни площадки към тях. Те са разположени в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен. Противоградовата защита oбхваща близо 22 млн. дка на територията на цялата страна.
Очакваме много градушки и тази година, каза Ваньо Славеев, шеф на Агенцията. Традиционната защита с ракети ще се осъществява над областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен.
Агенцията разполага с 17 731 противоградови ракети, които са по-малко от миналата година, но ако се наложи, ще се снабдим с още, каза Ваньо Славеев. През последните две години защитаваната от градушки територия бе увеличена от 17 млн. на 22 млн. дка. За този период бяха въведени в експлоатация нови 63 ракетни площадки с цел опазване на земеделската продукция, припомниха от пресцентъра на земеделското министерство.
За да кажем, че ракетите са били достатъчни в края на сезона, всяка площадка трябва да разполага с 20 ракети, обясни Славеев.
С въвеждането на самолетния способ на практика почти цялата страна ще бъде защитена от градушки с изключение на Югозападна и Югоизточна България. Самолетите ще пазят от билото на Стара планина от района на Плевен и обхватът ще стига до Дуранкулак. Движението на зараждащите се облаци ще се следи от земята и от въздуха. Обичайно такива въздушни образувания най-често се зараждат над планините. Ракетчиците ще стрелят отдолу в облака в Южна България, където има площадки например, описва схемата на комбинирана защита от градушки Цветелина Димитрова. През това време самолетите вече трябва да са излетели и да патрулират на билото на Стара планина. Ако облакът достигне тяхната позиция, аеропланите започват да го посяват със сребърен йодид.
Понякога ще се наложи да се действа за няколко минути, защото за толкова облакът може да се превърне в леден динозавър, разказа Цветелина Димитрова. Но превърне ли се, то тогава вече е безсмислено да се прави каквото и да било, обясни физикът.
Самолетите се налага да летят толкова високо, просто защото България има високи планини и се налага да се засее във върха на облака. Ако летят под облака, самолетът ще се разбие във върха на планината.
Когато става дума за градозащита със самолет, процедурата най-общо е да се посява със сребърен йодид отдолу и отгоре. Така че аеропланът трябва да може да излети над облака, за да го обработи. На територията на България това трябва да става високо в атмосферата именно заради високите върхове.
Как самолетите "бият" градушката? Те не ги бият въобще, точно обратното, посяват ги с ледообразуващи ядра, които прерастват в градови зародиши, каза Цветелина Димитрова. Тя обясни принципа на работа на колегите си. "Ние не разбиваме облаци. Когато видим, че се заражда такъв облак, а той може да се превърне в градоносен само за десет минути, нашата цел е да направим така, че да има повече градови зърна, но с малки размери. Целта е те да са много, но мънички, които след това лесно ще се стопят и ще се извалят като дъжд", обясни тя.
Самолетите трябва да летят над облака, защото само там за тях е безопасно. Това коментира климатологът проф. Георги Рачев. "Екипажът трябва да е много опитен, защото ще лети при крайно опасни условия", обясни той. Проф. Рачев смята, че въздействието върху облаците с ракети е остарял метод и много държави се отказали вече от него. От една страна, вече има случаи земеделци да се жалват в съда, че заради такова въздействие върху градоносните облаци градушката се е изсипала върху нивите им, макар и с по-малки зърна. От друга страна, хората, заети с тази дейност, реално работят 6 месеца в годината. Освен това става дума за държавна помощ, но само за една част от земеделците.
По думите на проф. Рачев използването на самолети е добро като идея. Но градушката се развива за час, което означава, че екипажът трябва да поддържа бойно дежурство. Според него трябва да се търси икономическия смисъл, а много страни, вместо да въздействат върху облаците, залагат на застраховане и опъване на обезопасителни мрежи над насажденията.
През 2014 г. леденото ядро над София е било 125 куб. км. Такива брутални градушки като тази през 2014, когато в София пострадаха 6000 автомобила по данни на застрахователите, се случва веднъж на стотина години. Тогава от нейното зараждане до нейния край минаха 45 минути и пострада половин София, каза климатологът проф. Георги Рачев. Освен върху коли имаше поражения по стъкла и фасади на сградите. "Има сведения за подобна градушка през 1941 г., значи преди 80 г. Тогава Народното събрание е гласувало специална помощ за закупуване на допълнително количество джам и керемиди за софийската община", каза проф. Рачев. По думите му при бруталната градушка над София през 2014 г. само леденото ядро е било с големина 5 на 5 на 5 километра, което прави точно 125 кубически километра. Целият облак е бил още по-голям. "Ние го наблюдавахме на радара. Зароди се над Драгоман на границата със Сърбия и за 45 минути се стовари върху София", уточни професорът.