Данните за миграцията от май показват, че през 2014 г. на Острова законно, с работна виза, са влезли 68 хил. души, което представлява ръст от 24 хил. души спрямо предходната година
От април 2016 г. имигрантите във Великобритания, дошли от държави извън Европейския съюз (ЕС), са заплашени от депортация, ако за период от шест години заетост не са постигнали годишна заплата от минимум 35 хил. паунда (малко под 3 хил. паунда месечно), съобщава британският "Гардиън".
Изданието припомня, че разпоредбата не е нова – въведена е през 2012 г. от вътрешния министър Тереза Мей. Националната здравна служба на Великобритания обаче и Кралският колеж за медицински сестри алармираха, че до 2020 г. 7 хил. медицински сестри може да бъдат депортирани заради това изискване. Като цяло незасегнати от това изискване ще са само финансовият и ИТ секторите.
В останалите сектори на икономиката, която е силно зависима от чуждестранната работна ръка, се очаква да има големи проблеми. Данните за миграцията от май показват, че през 2014 г. на Острова законно, с работна виза, са влезли 68 хил. души, което представлява ръст от 24 хил. души спрямо предходната година. В продължение на десетилетия Лондон издаваше разрешителни за пребиваване на чужденци извън ЕС въз основа на периода от време, в който са живели в Обединеното кралство, както и предварително съществуващите връзки със страната.
Промяната в политиката обаче е част от решимостта на правителството да намали годишната нетна миграция.
Британската здравна служба предупреждава, че една от всеки пет от 34-те хил. медицински сестри, които се присъединяват към работната сила в страната, е от чужди страни. Повечето сестри от държавите извън ЕС са от Индия и Филипините. Колежът подчертава, че стартовата заплата на медицинските сестри е около 22 хил. паунда годишно, но дори след 8 години стаж те не могат да достигнат границата от 35 хил. паунда.
Същевременно в британския здравен сектор се усеща остър недостиг на работна ръка, но властите не успяват да мотивират достатъчно британци да се обучават. Колежът подчертава, че е нелогично да се инвестират милиони в здравен персонал, който след няколко години да се прогонва и да се търсят негови заместници.
